Според мнозина икономиката на Венецуела започва да страда при социалистическото управление на Уго Чавес, но нова книга, редактирана от местния икономист Рафаел Акеведо показва друго, пише неговият колега Дейвид Гордън.
Според "Prosperity & Liberty", макар и икономически свободна под диктатурата от 50-те години, в икономиката на страната постепенно се прокрадват интервенционистки политики към края на десетилетието. Заедно с тях започват да се наблюдават все по-силна корумпираност и спад на растежа, а огромните ресурси от природни богатства на страната не са достатъчни, за да се справят със ситуацията.
Затова с директните социалистически политики, наложени от новия режим в страната, нейното стопанство тотално се срива. Днес Венецуела е пример за невъзможността подобна система да доведе до обещания мир и благоденствие. Точно обратното - населението е раздирано от постоянни конфликти и фрапираща бедност.
Положението допълнително се влошава от факта, че в края на 90-те Чавес прокарва конституция, която почти отхвърля правото на частна собственост. След неговата смърт през 2013 г. погромът върху частната собственост продължава и при Никола Мдуро.
Бедственото положение на местното население, до което го докарва социализмът, не се ограничава само с хиперинфлацията и дефицитите на стоки от първа необходимост. Опозицията на властите е подлагана на репресии, а цели сектори, включително здравеопазването, образованието и енергетиката са в колапс.
Същевременно спасението едва ли ще дойде отвън. Всъщност то е в ръцете на местните, а не на изпълняващия длъжността президент и също социалист Хуан Гуайдо. Населението трябва да настояват за осъществяването на пазарни реформи, една от най-важната от които е възстановяването на частната собственост и елиминирането на държавните регулации.
Не бива да забравяме, че именно благодарение на тях венецуелците страдат от липсата на икономически растеж, преки чуждестранни инвестиции и унищожителна хиперинфлация. Освен това местното предприемачество е силно потиснато и почти несъществуващо. Това е ситуация, в която вече са били много страни по света, включително и тези от бившия Източен блок. Разбира се, днес в тях се наблюдава много по-различна картина, отколкото във Венецуела.
А какъв е най-добрият път за установяване на свободната пазарна икономика? Според Акеведо до нея трябва да се достигне бързо и във всички възможни сектори на икономиката, а не постепенно и фокусирано. Все пак, както казва великият икономист Мъри Ротбард: "Освобождаването само на няколко сектора ще доведе единствено до продължаващи изкривявания на цялото стопанство, които ще инвалидизират функцията на пазара и ще го дискредитират в очите на и без това уплашената и мнителна публика."
nsmilitia
на 07.12.2019 в 22:02:19 #2Една бърза гражданска войничка с рязко редуциране на комунистите и мързелите и всичко ще си се нареди.
halo
на 07.12.2019 в 16:48:51 #1Отговорът е естествен ----> няма ЧАВИЗЪМ, НЯМА мЪдуризъм.