"Първи признаци на "финансов грип", "България е изправена пред тежка потребителска рецесия" или как започна предишната финансова криза

Историята е най-големият учител за грешките, които не трябва да повтаряме. Често обаче тя се забравя, а с това и уроците от миналото. Ето защо екипът на Money.bg ще се постарае да припомня близкото икономическо минало чрез богатия си архив от над 500 000 статии от последните 24 години в новата поредица "Архивите говорят". Чрез нея редакцията ще "съживява" стари материали в нови компилации, за да покаже, че историческият и съвременният контекст могат много да си приличат.

Началото на глобалната финансова криза започва някъде през 2007-2008 година, когато серия шокови вълни и банкови фалити, които довеждат до най-голямата глобална рецесия от поколения насам, последвана от десетилетие на слаб растеж и нелеко възстановяване. През август 2007 г. Европейската централна банка инжектира спешно на пазарите милиарди евро, за да предотврати колапс на европейската банкова система.

Следват 18 месеца серия от колапси във Великобритания, САЩ, Германия и други държави. Кулминацията идва, когато американската банка Lehman Brothers фалира през септември 2008 г., предизвиквайки световна финансова паника.

Между края на 2008 г. и началото на 2009 г. много икономики навлизат в рецесия и централните банки започват координирано да понижават лихвените проценти.

Въпреки прогнозите на икономисти и анализатори, че финансовата криза, започнала през 2007-а година, ще заобиколи България, тя бавно, но все по-сигурно започва да оставя своя отпечатък върху икономиката ни, особено в сектора на строителството и недвижимите имоти.

"Жилищата вече се търгуват с 30% отстъпка", "Иде ли крах на българския имотен пазар?" или как приключи предишната имотна еуфория

Пазарът е цикличен, което вещае рано или късно (частично) повтаряне на историята

Чуждестранни фондове и компании за инвестиции в имоти търпяха загуби на световните пазари, което доведе до свиване на вложенията им, замразяване на проекти или дори оттеглянето им от България. Основните чужди притежатели на недвижимо имущество в България - главно британски граждани - се опитваха да разпродават, дори и на загуба. Първият пострадал беше секторът на ваканционни жилища.

22 септември 2008 година "Финансовата пневмония не е отминала"

Чуждестранни фондове и компании за инвестиции в имоти търпят загуби на световните пазари, което води до свиване на вложенията им, замразяване на проекти или дори оттеглянето им от България. Основните чужди притежатели на недвижимости в България - главно британски граждани - се опитват да разпродават, дори и на загуба, за да решат проблемите си в собствената си страна. Това вече се случва и първият пострадал ще е секторът на ваканционни жилища.

09 октомври 2008 година "Негативни последици за България от финансовата криза"

През октомври 2008 инфлацията в България се е удвоила само за една година и е най-висока в региона заедно с Латвия и Турция. Тогава също няма очаквания инфлационният натиск да намалее. МВФ предвиждаше за България икономически растеж от 6,3%, но само 4,2% през 2009-а.

12 октомври 2008 година Първи признаци на "финансов грип" в България

Кредитната криза бавно започна да засяга България и Румъния, в които икономическият растеж се увеличи през второто тримесечие на годината, в контраст с пониженията в другите страни в региона.

Кредитната криза тогава засяга предимно косвено българските банки. Основната промяна на пазара беше забавянето на двугодишния ръст на кредитирането, повишаване на лихвите и изискванията към кредитополучателите. Очерта се тенденцията към преминаване към депозитна експанзия. Въпреки това България остана една от малкото страни в Европа с положителен ръст на кредитирането.

Беше приета и законодателната промяна, с която размерът на гаранцията на депозитите в банките беше увеличен на 50 хил. евро. Според данни към октомври 2008 г. натрупаната печалба на банките е в размер на 1,217 млрд. лв, или ръст от 26,2% спрямо 31 октомври 2007 г.

13 октомври 2008 г. "Eвpoпeйcĸитe лидepи "oтĸлючиxa" 3 млpд. eвpo зa cпaceниeтo нa бaнĸитe"

Европейските правителства отключиха фонд за стабилизиране на банковия сектор, като се предвиждаше спасителния план да достигне 3 милиарда евро. Лидерите на Еврозоната одобриха няколко милиарда за спасяването на банките и лошите кредити, които всички изпаднаха в паника след фалита на американската банка bank Lehman Brothers, заплашвайки финансовото здраве на американската икономика.

17 октомври 2008 година "България е изправена пред тежка потребителска рецесия"

Глобалната финансова криза ще бъде усетена в България най-вече от домакинствата и малкия и средния бизнес, гласят повечето прогнози на експерти тогава. Сред основните опасения бяха, че работата на малките предприятия може да спре, тъй като трудно можеха да получат кредит над 10 млн. евро.Опасения имаше и от спукване на балонът с цените на имотите и свиване на благосъстоянието и доходите, точно какво в момента.

Прогнозираше се опасност от фалити и увеличаване на безработицата и обезценяване на спестяванията с 20%.

По време на кризата расте и задлъжнялостта на домакинствата, като според статистически данни над четири пети (или 80%) от българите тогава разполагат със спестявания, с които могат да преживеят едва месец и половина, ако не получат друг доход. Цените на енергийните ресурси, транспорта и други се покачват значително и тогава.

24 ноември 2008 година "Финансовата криза прерасна в икономическа"

Дали не закъсняхме с мерките? Нужно ли беше кризата да засегне и българското стопанство и тогава управляващите да се сетят за мерки, които бизнесът и редица анализатори се опитват да "наложат" - намаляване на социалноосигурителните вноски, разширяване на правителственото финансиране/кредитиране на големите инфраструктурни проекти и пр. Проблемът е дали прокарването на подобни мерки вече не е късно. Например много по-безболезнено и бързо можеше да се подобри инфраструктурата на българската икономика, когато тя "произвеждаше" бюджетен излишък.

28 януари 2009 година "Имоти 2008 г. - основни ефекти от финансовата криза"

Влиянието на финансовата криза се прояви в страната посредством затегнатите мерки по отпускане на кредити и увеличение на лихвените проценти, които в определен момент доведоха до пълен застой в процеса на финансиране. Така липсата на кредитен ресурс на практика спря изграждането на множество проекти, част от които прибързани и неконкурентни и осъществи естествен подбор на проектите на пазара.

16 март 2009 година "България - втора по средна годишна инфлация в ЕС"

Средната годишна инфлация през февруари 2009 година е най-висока в Латвия (14.1%), България и Литва (по 10.8%). Годишната инфлация в еврозоната е 1.2%, а месечната-0.4%, спрямо 1.1% през януари и 3.3% спрямо същия период на миналата година, показват данните на Евростат. За целия Европейски съюз годишната инфлация за февруари 2009 г. е 1.7%, спрямо 1.8% за януари, а месечната е 0.4%.