Бившият секретар на Министерството на финансите на САЩ Лари Самърс е на мнение, че публичните инвестиции ще бъдат ключови за икономическото възстановяване на света от коронакризата.
Пред BBC експертът коментира, че централните банки ще станат "по-малко уместни", тъй като лихвите ще са почти нулеви през голяма част от времето.
"Фискалните политики ще бъдат по-важни в подкрепа на икономическата експанзия. И политиките за публични инвестиции ще играят по-голяма роля", посочи той.
Самърс, който сега е икономически съветник на президентската кампания на Джо Байдън, заяви пред радио "The World This Weekend", че за държавите, които сега разчитат на възстановяване около инфраструктурни програми, ще имат предимство.
Без съмнение, ще се чуват гласове, които ще предупреждават за политическите опасности и данъчните последици от подобен растеж на държавната намеса в икономиката. Но сред интервюираните в настоящата публикация по-скоро няма такива, пишат авторите на телевизията.
Джерард Лионс - главен икономист на Борис Джонсън, когато той беше кмет на Лондон и високопоставен поддръжник на Brexit - заяви, че подобни разходи всъщност са достъпни. "Ясно е, че на някакъв етап има нужда да се намали държавният дълг по отношение на размера на нейната икономика, както направихме след Втората световна война. Но ключовото е, че ниската инфлация, ниските проценти и ниската доходност позволяват на правителството да поддържа много по-високо ниво на заеми след тази криза", посочи той.
За някои експерти неизбежността от вливането на повече държавни разходи е възможност - както за ползи, така и за големи проекти за създаване на работни места.
По думите на професор Мариана Мадзукатато - директор на Института за иновации и обществени цели към University College London (UCL) - сега е жизненоважно всеки проект за публични разходи да бъде добре фокусиран.
Правителството има "горната ръка"
"Ако продължаваме да стигаме до проблема, веднага щом проблемът се появи, да прескачаме от една криза в друга - финансовата криза, климатичната криза, здравната криза, няма да излезем от този режим на постоянна криза", коментира професорът.
"Повечето от това, което правителствата в момента правят по целия свят, трилионите, които се хвърлят върху проблема в световен мащаб, наистина са просто коригиране на проблем."
Според нея вместо това светът сега трябва да се съсредоточи върху незабавното структуриране на краткосрочно лекарство с дългосрочна визия относно това каква икономика бихме искали да създадем след това.
"Това е моментът, в който правителството ще направи това, защото то има преимущество", добави тя.
Повечето икономисти предупреждават за феномен, който наричат "светска стагнация" - дългосрочна липса на растеж.
Това може да изплаши както потребителите, така и инвеститорите, което да доведе до липса на инвестиции и иновации, които да доведат до по-голяма безработица и бедност. Главният икономически съветник на Allianz Мохамед Ел Ериан коментира, че това е опасност, която трябва да се избягва.
"Трябва да спечелим войната срещу заплахата за здравето и трябва да спечелим войната срещу икономическа депресия. Също така обаче трябва да спечелим мира на устойчивия, висок и приобщаващ растеж ... Притеснявам се, че ние в крайна сметка ще спечелим войната, но може да не успеем да спечелим мира", тълкува Ериан.
Точно навреме
Преди кризата идеята за глобално свързана икономика беше ако не под заплаха, то под въпрос. Сега въпросът е дали тази идея за милиони не спечели твърде малко.
Икономистите заявяват пред BBC, че са съгласни, че след пандемията ще има голяма промяна във веригите - думата "навреме" ще бъде заменена с "за всеки случай".
Производителите ще се стремят към по-големи съкращения и ще искат да купуват жизненоважни компоненти по-близо до централите си, но активните бариери срещу световната търговия са друга история.
Професор Беата Яворцик е главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие. Той намира голяма тревога в това, че лидерите популисти биха могли да използват всевъзможни сценарии за лични предпазни средства, така че да се насърчи държавния протекционизъм.
"Би било много лесно да се използват инструменти, които са налични съгласно правилата на Световната търговска организация, за да се въведат тарифи срещу субсидиран внос ... така че при липса на глобален ангажимент за свободна търговия светът може просто да заспи в протекционизъм", добавя той.