За Австралия Китай се превърна в "Златната гъска", която винаги е на път да спре да снася. Вече повече от три десетилетия не е минала година, в която китайската криза не е точно зад ъгъла и заплашва да затвори реките от злато, които текат в търговските хазни на Австралия, пише Reuters.
Последните страхове
Те идват под формата на срив на китайските фондови пазари и провала на строителния гигант China Evergrande и какво може да означава това за сектора на имотите, гръбнакът на китайската икономика.
Това би трябвало да е лоша новина за Австралия, като се има предвид, че секторът е основен потребител на стомана и следователно на желязна руда, най-големият източник на износ на страната.
И все пак, докато Китай играе извънредно голяма роля, Дейвид Гудман, директор на Центъра за изучаване на Китай към университета в Сидни, отхвърля идеята, че Австралия е зависима от азиатския икономически гигант.
"Нашите две икономики, разбира се, те са напълно допълващи се, но разликата е, че ние сме наистина отворени в световната икономика. Китай е най-доброто място за нас, не ме разбирайте погрешно, но ако не ако имахме това, щяхме да сме някъде другаде. Мисля, че всеки приема това."
Заплахата от Evergrande също не е изненада. Още през 2021 г. Резервната банка на Австралия (RBA) писа за това и оттогава Evergrande е част от нейните политически перспективи.
Търсеният експорт
Повече от две години по-късно износът на Австралия за Китай рядко е бил по-силен. Последните данни за декември показват, че износът на стоки достигна 18,5 милиарда австралийски долара (12 милиарда щатски долара), което е с 14,7% повече спрямо година по-рано ($1 = 1,5218 австралийски долара). През изминалата година Китай е приел австралийски износ на стойност 203 милиарда австралийски долара, което е с 37% повече от същия период на 2019 г., преди да удари пандемията.
Голяма част от това е желязна руда, която има много повече купувачи от Китай и сама генерира 187 милиарда австралийски долара приходи през годината до декември.
Китайският внос на този минерал изглежда е бил близо до рекордни нива през януари, което спомага за поддържането на цените около 130 долара за тон. Това е далеч над 60-те долара на тон, които австралийското правителство приема база при формирането за бюджета си и голяма неочаквана печалба за данъчни постъпления.
Всъщност тези приходи са основната причина лейбъристкото правителство да си позволи мащабни съкращения на данъците върху доходите тази година.
Други експортни стоки също се облагодетелства от скорошното размразяване на дипломатическите отношения между Пекин и Канбера, при което Китай премахна ограниченията върху австралийския внос при въглищата и ечемика и вероятно скоро облекчи митата върху виното.
Една от слабостите е туризмът от Китай, чийто обем е по-малък от половината в сравнение с нивата преди пандемията и намалява приходите на казината и търговците на луксозни стоки.
Броят на студентите от Китай също е намалял, но празнината е запълнена от другаде, особено Индия. Притокът е толкова голям, че правителството затяга правилата в това отношение.
Инвестициите
Австралия също не разчита на вътрешни инвестиции от Китай, които винаги са били нищожни в сравнение с огромните суми, изразходвани от глобалните минни и енергийни компании.
Според данни на KPMG и Университета в Сидни, най-голямата китайска инвестиция, достигана някога, е била 16 милиарда долара през 2008 г., капка в морето за австралийската икономика с размер на БВП от 2,6 трилиона австралийски долара (1,71 трилиона щатски долара).
Постоянната тревога около Китай натежава обаче върху австралийския долар, който сега се използва от инвеститорите в световен мащаб като ликвиден заместител за залози срещу азиатския гигант.
Понастоящем австралийската валута отслабва на $0,6500, когато историческите мерки за справедлива стойност предполагат, че трябва да бъде около $0,7300 и голяма част от това е ефектът на Китай.
И все пак това отново е благоприятно за печалбите от копаене, тъй като австралийските ресурси се оценяват в щатски долари, докато проучванията на RBA показват, че въздействието върху вътрешната инфлация е незначително.
"Така че всъщност няма ясен вид разрушителна сила, различна от тази, която може да видите по отношение на пазарните настроения в момента", беше заключението на Елиът Кларк, ръководител на международната икономика в Westpac, цииарн от Ройтерс.
"Разчитаме ли на китайски инвеститори тук? Не, не съвсем. Вярват ли чуждестранните инвеститори, че има риск от заразяване от Китай към Австралия? Не, не наистина", смята експертът.