Очаква ни недостиг на електроенергия и ръст на цените, според международни експерти

Сериозен недостиг на електроенергия и значителен ръст на цените на тока в страните от Югоизточна Европа прогнозират експертите от New Nuclear Watch Institute (NNWI).
Това е записано в доклад "Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики".

Авторите прогнозират, че без увеличаване на производствени мощности, извън това, което в момента е планирано и отразено в EURS16 и прогнозите на БАН, през 2027 г. енергийният пазар на Югоизточна Европа рискува да се сблъска с дефицит между 35 и 150 тераватчаса на година.

Китай потвърди интереса си към проекта „Белене“

Оборудването се съхранява съгласно инструкциите

Експертите твърдят, че това би довело и до ръст на цените на електроенергията с 30% - до нива от 160-170 евро за мегаватчас.
Причина за това е изпълнението на изискванията на политиката на Европейския съюз за намаляване на парниковите газове с 40% до 2030 г. и забавяне на повишаването на глобалната температура до 2 градуса в сравнение с прединдустриалните стойности.
Част от тези дейности включват отказа от използване на изкопаеми горива в транспорта и енергетиката, включително закриване на въглищни централи до 2030 г.

Работодателите с молба по жалба до ЕК за неправомерна помощ за ТЕЦ

Ежегодно двете централи изземват 486 млн. лева от домакинствата и бизнеса в Българи

Докладът на NNWI представя оценка на въздействието на новите направления на европейската политика и линии на развитие, които се формираха в последните години. Електроенергийният пазар в Югоизточна Европа е по-нестабилен от това, което показват настоящите прогнози. Вероятността за влияние на външни фактори се подценява, като по този начин се поставя на риск устойчивостта на бъдещата енергийна система.

"Югоизточна Европа е изправена пред предизвикателството за неизбежен отказ от изкопаеми горива, като в същото време запази сигурността на енергийните си доставки. По наше виждане, атомната енергия е важна част от това решение", заяви Тим Йео, председател на NNWI, който е бивш министър на околната среда на Великобритания и бивш председател на Специалния комитет по енергетика и изменение на климата от 2010 г. до 2015 г.

По думите на Йео, има риск за сигурността на електроенергийните доставки в страни като България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия.

Рискът идва от увеличаването на търсенето на електроенергия, включващо бързото разпространение на електрически автомобили и широкото използване на технологиите за обработка на данни (т.нар. копаене на криптовалути), които изискват голямо електропотребление.
Към тези рискове се добавя и ускореното въвеждане на по-строги изисквания за опазване на климата и околната среда, представляват значителен риск 

В средносрочна перспектива значението на тези фактори само ще се увеличава и ще доведе до сериозен дефицит на електроенергия в региона. За удовлетворяване на търсенето е необходимо въвеждането на нови мощности, заяви Йео.

Изграждането на нови безвъглеродни базови мощности, преди всичко АЕЦ, е рационално енергийно решение за региона. Развитието на атомната енергетика ще осигури на страните от Югоизточна Европа стабилен и непрекъснат източник на енергия и ще даде възможност да бъдат изпълнени задълженията по намаляване на CO2.

"Ако правителствата не успеят да увеличат производствените мощности, към 2030 г. Югоизточна Европа може да стане нетен вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена регионалната енергийна сигурност, а домакинствата и бизнесът ще трябва да плащат по-високи цени за електроенергия", сподели и експертът по енергийна политика Славчо Нейков.

Нейков добави, че подобно развитие би довело до забавяне и дори до затрудняване на икономическото и социално развитие на региона.

Всяка страна има право да определя своя енергиен микс. България поддържа отношения със страните в Югоизточна Европа, някои от които не са членове на ЕС. Хубавото е, че тези, които не са членове на ЕС, имат ангажимент да изпълняват приоритетите. Можем да говорим за регионален енергиен пазар.

Националните пазари са малки, за това трябва да се търси регионалният подход, особено при развитие на стратегически мощности.

Има нужда от актуализация на енергийната стратегия. Страната ни трябва да търси гаранция за енергийната сигурност. Важна и болна тема е темата за нови мощности, включително и това че в рамките на ЕС се прилагат по-строги правила за опазване на климата. Изграждането на нови мощности е времеемък процес, обясни Нейков.

Идеята за регионален подход при изграждане на АЕЦ Белене не е нова. Новото е разширяването броя на страните и темата за финансирането. Търсенето на европейско финансиране може да има конкретен обхват, смята експертът.

Според Нейков едва ли могат да бъдат осигурени обществените средства за проект като АЕЦ "Белене" на база европейско финансиране.
Националното участие ще бъде много важно. "Не трябва и да се спекулира много - когато се обяви цена от 10-11 милиарда евро, много хора си мислят, че тези пари трябва да са налични "в торбата", за да започне строежът, което не е вярно. Това е процес, който трае години. Една такава сума е относително лесно обезпечима, стига, разбира се, да има достатъчно икономически анализи, които обосновават необходимостта от проекта. Мисля, че такива анализи вече има", каза Нейков.

Дискусията се пренесе от неправителствения сектор на ниво държавни институции, където трябва да бъде. Трябва да се търси дългосрочната визия. Цялата дейност да е свързана с основното изискване - опазване на климата, нисковъглеродна икономика. Ядрената енергия не противоречи на развитието на възобновяемата енергия, смята Славчо Нейков.

Решенията за развитие на нови енергийни мощности трябва да бъдат взети в близките 2-3 години, за да може до 2025-2030 г. да се обезпечи търсенето, смятат експерти.

Изграждането на нова АЕЦ е продължителен процес, а енергийният дефицит в региона се очаква в следващите десет години. Ясният път за действие е ангажирането - политическо и финансово - с разширяването на нисковъглеродните базови мощности в региона, категорични са експертите от NNWI.

Това означава, че правителствата на страните от Югоизточна Европа трябва сериозно да обмислят своите енергийни стратегии и техните бъдещи политики трябва да включват ядрени мощности, заедно с възобновяеми енергийни източници, за да отговарят на целите на Европейския съюз.