Министерството на финансите съобщава, че на база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към март 2022 г. да бъде положително в размер на 231 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП).
"За сравнение, за първото тримесечие на 2021 г. бе отчетен дефицит в размер на 625,8 млн. лева", пише в съобщението на финансовото ведомство. Очаквания положителен резултат е за тримесечието и се дължи изцяло на отчетеното положително салдо от 937 млн. лева за януари 2022-а. След него през февруари това салдо се сви на 713 млн. лкева, което означава, че за само за този месец имаме дефицит от 224 млн лева. А през март се очаква положителното салдо на КФП да падне до 231 млн. лева - ще рече, че имаме месечен мартенски дефицит от още 482 млн лева. Или за втория и третия месец на годината консолидирания бюджет е натрупал дефицит от общо 706 млн. лева. Така поставени резултатите на хазната въобще не изглеждат толкова розово.
Добре е да се обърне внимание на още няколки данни в съобщението на Министерството на финансите, които изглеждат на пръв поглед благоприятно, но всъщност са притеснителни. Финансовото ведомство съобщава, че приходите, помощите и даренията по КФП към март 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 12 402 млн. лв. (21,7 % от годишния разчет) и нарастват с 1 051 млн. лв. (9,3 %) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2021 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо март 2021 г. с 1 298 млн. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) намаляват с 247 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Като излязат окончателните данни за март ще видим кои данъчни постъпления точно нарастват и кои не. Но обосновано предположение за това може да се направи още от данните на КФП за февруари 2022-а. Министерството на финансите съобщава, че размерът на данъчните постъпления по държавния бюджет към февруари 2022 г. е 4 141,1 млн. лв., което представлява 13,6 % изпълнение на годишните разчети. В сравнение със същия период на 2021 г. постъпленията в групата нарастват с 350,4 млн. лева (9,2 %). И тук е момента да кажем, че при сравнението на тези годишни данни трябва да се взема предвид нивото на инфлацията. А според националния статистически институт годишната инфлация според индекса на потребителските цени (ИПЦ) за февруари 2021- е била 1%, а за февруари 2022-а е 10 процента. Ако вземем за сравнение Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) - годишния му размер за февруари 2021-а е бил 0.2%, а година по-късно - 8.4 процента. Това е важен елемент, защото инфлацията отразява поскъпването на стоките и услугите, които по правило водят до по-големи производствени приходи, но и разходи за фирмите и дефинитивно до ръст на приходите от ДДС (при запазено и дори при леко понижено ниво на покупателна способност на населението).
От отчетите на финансовото ведомство за февруари 2022-а се вижда, че има лек ръст на приходите от корпоративен данък - с 2.1 мн. лева (4.9%) в сравнение със същия период на 2021-а и спад - с 53.4 млн. лева (7.5%), в приходите от данък върху доходите на физическите лица. За последното от Министерството на финансите обясняват, че това е следствие от увеличените данъчни облекчения за отглеждане на деца. И какво излиза, че ръста на тези данъчни облекчения изпреварва ръста на заплатите в страната? Ами ако е така можем да очакваме след няколко месеца и покупателната активност на данъкоплатците да намалее, което ще нанесе сериозен удар върху приходите от ДДС.
Като стигнахме до косвените данъци те са основния крепител на бюджетния баланс не за друго а заради скокообразно нарасналите цени на вносните суровини. И това се вижда по данните за ДДС. Според финансовото ведомство приходите от ДДС са в размер на 2 472,1 млн. лв., което представлява 16,7 % от планираните със ЗДБРБ за 2021 година. Съпоставени с края на февруари 2021 г., приходите от ДДС се увеличават с 301,5 млн. лв. (13,9 %). Нетният размер на приходите от ДДС от внос към февруари 2022 г. е 875,4 млн. лв., като нараства с 284,6 млн. лв. (48,2 %) в сравнение със същия период на 2021 г., като увеличението е най-значително при внос на горива, промишлени доставки, храни и инвестиционни стоки. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.).
Същото е и при акцизите. Според финансовото ведомство приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 867,3 млн. лв., което е 14,7 % от планираните със ЗДБРБ за 2022 г. Съпоставени със същия период на предходната година приходите от акцизи нарастват номинално с 61,5 млн. лв. (7,6 %). Нетните постъпления от акциз са от следните основни стокови групи: тютюн и тютюневи изделия (50,3 %); горива (43,8 %); алкохол и алкохолни напитки, вкл. бира (5,0 %) и други акцизни стоки (0,8 %).
Важното е да се отбележи, че подобни главоломни ръстове няма при ДДС от продажби на вътрешния пазар. За този данък Министерството на финансите дава следните данни: "Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) към февруари 2022 г. възлизат на 1 596,7 млн. лв. и нарастват с 16,9 млн. лв. (1,1 %) спрямо същия период на предходната година. Невъзстановеният данъчен кредит към 28.02.2022 г. е в размер на 92,3 млн. лева". Ръст от 1.1% при положение, че за същия период цената на стоките и услугите (според данните за годишната инфлация - 10% по ИПЦ и 8.4% по ХИПЦ) е нараснала от осем до десет пъти по-бързо. Защо няма поне същия ръст на постъпленията по ДДС от сделки вътре в страната? Дали защото покупателната способност на населението (заради същата тази инфлация) е намаляла до толкова, че е свила текущото потребление или защото има проблем със събираемостта? Каквато и да е причината този показател е доста притеснителен, особено, както постъпленията от данък върху доходите на физическите лица продължи да се развива в подобен негативен план.
USD
CHF
EUR
GBP
