Десетилетие след като Зимбабве се превърна в един от най-тежките примери за хиперинфлация в историята, при който ръстът на цените достигна 79 600 000% и стойността на валутата се обезценяваше двойно на всеки 24,7 часа, кошмарът на неправилната парична политика се завръща в страната. Тя е резултат от икономическите ѝ проблеми през последните десет години, въпреки че местната валута беше заменена с африканския ранд, щатския долар и още седем валути.
След тази мярка страната изпита бърз растеж между 2009 и 2012 г., но година по-късно икономиката започна да се забавя отново, след като се оказа, че отчетният баланс в сметките ѝ възлиза на едва 217 долара. Същевременно правителството на Роберт Мугабе провеждаше политики на конфискация на собствеността на компаниите на белите, която унищожи възможността за чуждестранни инвестиции.
Към 2014 г. дефицитът на физическа валута в страната вече беше толкова тежък, че хората започнаха да използват вафли и презервативи за извършване на транзакциите. Освен това през 2016 г. реколтата беше бедна, което доведе до дефицит от 1,4 млрд. долара, което възлизаше на 10% от брутното производство в Зимбабве. Разбира се, това изчерпа всички парични запаси в държавата.
В началото на тази година силно регулираната икономика на Зимбабве започна да страда и от недостиг на гориво. Моментално новия режим в страната реши цената на дизела да бъде увеличена със 125%, а тази на бензина - със 131%. Това доведе до масови протести, при които сто души пострадаха от огнестрелни рани, а 12 бяха убити. Цените на транспорта в страната, разбира се, се изстреляха, което доведе до ръст на всички останали цени в икономиката.
През юни страната се върна към собствената си валута, след като финансовият министър Мтули Нкубе беше изправен пред хиперинфлация от 175,66%. Тя на теория е свързана към долара с курс от 6,2 към 1, но веднага на черния пазар започна да се търгува при цена от 11 към 1. Това показва, че никой няма доверие, че Зимбабве са способни да управляват паричната си политика.
Освен това страната изпита суша през тази година, която се очаква да срине добива на царевица с 54%, което означава, че тя ще се превърне във вносител. Това обаче не е лесно, защото тя изпитва остър недостиг на валутни резерви от години насам. Същевременно производителите в страната са изправени пред проблеми и с електропреносната мрежа, които само тази година са довели до загуби в размер на над 200 млн. долара. А след по-ранното увеличение на цените на горивата, те бяха повишени няколко пъти още до общо 500%.
За да "се справи" с проблемите, след първия доклад за хиперинфлацията в страната, финансовият министър обяви, че данните за инфлацията няма да се публикуват до февруари догодина. Според финансовото министерство по този начин властите ще имат повече време и информация, да определят точното ѝ равнище, тъй като цените в момента не се измерват в щатски долари. Жителите на страната протестираха срещу мярката, а съдейки от черния пазар ръстът на цените вече е към 600%.
Това е поредният пример, че когато правителството регулира цената на една стока и наложи със закон някакво платежно средство, действията му неминуемо ще доведат до тежки парични последици за гражданите. А докато следващите официални данни за инфлацията бъдат публикувани, състоянието на местната икономика изглежда изключително тежко.
USD
CHF
EUR
GBP
