Турция обяви намаляване на данъците за автомобили, бяла техника и мебели, като постави под съмнение обещаната от правителството фискална дисциплина и отново подложи лирата на натиск.
Финансовият министър Берат Албайрак намали ДДС редица продукти до края на годината, твърдейки, че мярката ще възроди секторите, засегнати от спада на турската лира, която изгуби почти 1/3 от стойността си спрямо долара от началото на годината, пише Bloomberg.
Ходът изнерви пазарите, а валутата поевтиня с нови 2.6%, тъй като инвеститорите се притесниха, че новите мерки подкопават обещанието на правителството, че справянето с нарастващата инфлация ще бъде основният му приоритет. Заради обезценяването на лирата инфлацията скочи до почти 25%.
Намаляването на данъците дойде точно когато управителят на централната банка Мурат Четинкая бе принуден да увеличи рязко прогнозите си за инфлацията в края на годината. Той обяви, че инфлацията ще достигне 23.5% до края на 2018 г. - цифра, която е почти 5 пъти по-голяма от официалната цел на банката от 5%. Четинкая прогнозира, че годишната инфлация на храните ще достигне 29.5% до края на годината.
Централният банкер, който бе подложен на натиск от президента Ердоган да запази лихвите ниски, подчерта необходимостта от поддържане на строга парична политика занапред. Банката запази основната лихва миналата седмица след рязкото покачване миналия месец, но според експерти може отново да й се наложи да я вдигне, щом бъдат оповестени данните за инфлацията през октомври.
Измъчената турска валута се засили в последните седмици след серия от мерки, възприети от инвеститорите като положителни, като затоплянето на отношенията със западните съюзници и решението да основната лихва да бъде повишена до 24%.
Лирата бе подкрепена и от предварителни данни, че икономиката на страната е влязла в период на драстично забавяне, като се забелязва спад на кредитирането от банките и спад във вътрешното търсене.
Въпреки че рецесията би била болезнена за домакинствата и бизнеса, тя е смятана за жизнено необходима от инвеститорите, които бяха разтревожени от растежа, подхранван от стимули, тъй като според тях е в основата на нарастващата инфлация и големия дефицит по текущата сметка.
Албайрак признава необходимостта от ребалансиране на икономиката. Миналия месец той обяви нови, по-ниски цели за растеж, които инвеститорите смятат за по-реалистични. Министърът обеща и големи съкращения на разходите, за да помогне за понижаване на инфлацията.
Според Пьотр Матис, валутен стратег за развиващите се пазари в Rabobank, обещанието за намаляване на данъците се приема като знак, че централната банка "може би няма достатъчна подкрепа от администрацията в усилията й да ограничи инфлацията".
Намаляването на данъците може да "възбуди опасенията на пазарите", че правителството няма да може да устои на изкушението да обяви нов пакет от стимули преди местните избори през март 2019 г. в опит да задвижи икономиката и да я извади от тежката ситуация.
Петер Кислер, който управлява фонд за развиващи се пазари в North Asset Management, смята, че намаляването на данъците вероятно ще "бъде предизвикателство за фискалните предположения" в икономическата програма на Албайрак.
Подобно мнение изрази и Естер Лоу, старши инвестиционен мениджър за дълговете на развиващите се пазари в компанията за управление на активи Amundi. Според нея намаляването на данъците ще доведе до по-ниски държавни приходи и по-висок фискален дефицит.
"Съобщението на господин Албайрак отново подчертава предпочитанията на правителството за ръст над фискалния, което вероятно ще добави към притесненията на инвеститорите", посочи тя.
За да успокои пазарите, самият министър написа в Twitter, че Турция няма да се отклони от целта си за фискален дефицит от 1.9% от брутния вътрешен продукт в края на годината.
USD
CHF
EUR
GBP
