Всички се ядосваме, когато видим изхвърлени сред природата боклуци, опитваме се да намаляваме пластмасите и еднократните продукти в живота си, но всъщност битовите отпадъци у нас имат не повече от 10% дял. Към 90% са тези с минерален произход - от мините и металургичната индустрия. Това са милиони тонове вторични материали, които имат голям потенциал за оползотворяване.
Именно такъв е железният силикат, който се получава при обработката на меден концентрат. Най-голямата компания по приходи у нас - "Аурубис", го сертифицира през тази седмица като строителен продукт, който не само намалява щетите за околната среда, но и подобрява качествата на материалите, с които ще се изграждат домовете, заводите и пътищата на утрешния ден.
Какво представлява той?
Железният силикат е т.нар вторичен продукт при претопяването на медни концентрати и меден скрап. Специфично за процеса, който "Аурубис" прилага у нас, е, че железният силикат е изключително фин, което го прави подходящ за суровина в строителството.
Източник: Aurubis
Всъщност, "подходящ" е слаба дума. "Добавянето му в строителството в бетоните и сухите строителни смеси води до подобряване на техните характеристики, които са основни за използването - при бетоните това са якостните характеристики, дълготрайните характеристики във времето спрямо въздействията от околната среда", обяснява инж. Емануела Манолова от "Аурубис". На практика чрез влагане на железен силикат се постига резултат, за който иначе са нужни минерални и химични добавки.
Не само това, но и производителите могат да бъдат спокойни, че продукцията им ще е с гарантирано качество: "Железният силикат е материал с много постоянни физични и химични характеристики. Това се дължи на постоянния ни контрол на производствения ни процес. В общия случай бетонът се произвежда от естествени добавъчни материали - пясъци, трошени камъни и чакъли, това са природни продукти, техният състав варира спрямо географското положение, спрямо морфологията на скалите, от които се добива. Няма как да бъдат с постоянни характеристики".
Как отпадъкът става ценна суровина?
Говорим за "стотици хиляди тонове" железен силикат, които се произвеждат всяка година само от "Аурубис", само в България. Какво се случваше до момента с този вторичен продукт? "В голямата си част се депонира", отговаря инж. Манолова.
Причината - дълги години железният силикат се водеше неопасен отпадък, а употребата му изискваше промяната на комплексните разрешителни на крайните производители на материали - "много дълга и тежка процедура, която отнема години".
"Това, което ние разработваме през последните години, са различните му приложения в строителството, които не са само в циментовото производство - да бъде напълно оползотворен и така да се спре депонирането", посочва инж. Манолова, като тя е категорична: "Това е иновация за строителния сектор, тъй като такъв материал не присъства в строителните стандарти".
Източник: Aurubis
От началото на 2022г материалът се използва и в керамичното производство за направята на тухли, където предимствата му са значителни - от увеличени механични и звукоизолационни показатели до екологични - с намалена температура на изпичане в пещите.
След като получи CE маркировка от Центъра за изпитване и европейска сертификация и премина одит на системата за производствен контрол, железният силикат вече ще може да се използва като добавъчен материал при производството на бетон, бетонови изделия и строителни разтвори.
"Зелени заедно"
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса.
Научете повече тук:
Как помага на природата?
В официалната информация от "Аурубис" посочват, че употребата на железния силикат "спомага за намаляване на въглеродния отпечатък и устойчивото оползотворяване на материали от индустриален произход". Какво обаче значи това, ако трябва да го обясним с по-прости думи?
От една страна е "безспорен екологичният факт, че е много по-устойчиво нещо да се оползотвори, вместо да се депонира", отговаря инж. Манолова.
Тя отбелязва и че железният силикат така или иначе се произвежда - такъв е процесът при производството на мед: "В крайна сметка е много по-добре да не разрушаваме планините си, след като депонираме в същия момент огромни количества материали".
Има ли интерес?
Успешната сертификация е резултат от процедура, която не е лека и не е лишена от предизвикателства, признават от компанията. По думите на инж. Емануела Манолова в началото е било трудно даже да се намери подходяща лаборатория, която да се запознае с материала и да се убеди в свойствата му.
"След сертифицирането идва голямото убеждаване на крайните клиенти, защото те са свикнали да работят със стандартни материали с естествен произход. Има натрупани негативи и само заради това, че материалът е с индустриален произход - това се случваше и с други материали, които в момента претърпяват огромен бум", посочва тя.
В последните месеци има все по-силен интерес от бизнеса: "Бих казала, че по-малките производители са по-склонни да пробват алтернативни материали. Големите компании имат почти постоянен процес и е по-трудно да спрат производството, за да направят експерименти в индустриални условия. Строителният бранш и специално бетоновото производство са сектор, в който като цяло много трудно влизат иновации".
По думите ѝ е важно на равнище държава и на равнище ЕС да се работи по подходящи регулации за влагането на вторични продукти и за включването им в строителните стандарти. Когато това се случи, бизнесът сам ще започне да търси решения, смята тя.
Звучи като ситуация, в която всички са победители - по-малко замърсяване от депониран отпадък в природата и по-здрави сгради в градовете ни.
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint Logistics, Toki.bg, UniCredit Bulbank.