"Техкерамик" - производителят от Мездра, който изнася продукти за целия свят

Чували ли сте за материал на име алуминиев титанат? Може и да не сте, но с негова помощ е много вероятно да са били произведени алуминиевите елементи на колата, която карате. Поне ако е излязла от завода през последните 20 години.

Най-характерното за него е, че може да се нагрее до над 1000 градуса, рязко да се охлади и да запази механическата си здравина. Това качество на алуминиевия титанат го прави изключително търсен в цветната металургия по целия свят.

Един от водещите му производители в глобален мащаб е "Техкерамик-М" АД от град Мездра.

Успех в надпревара с големите

За алуминиевия титанат ми разказва мажоритарният акционер и изпълнителен директор в предприятието за инженерна керамика д-р Васил Христов. Специализираният материал привлича интереса му още от първите научни публикации по темата, когато е студент.

Към края на 90-те компания в рамките на индустриалния гигант BASF първа започва да го предлага на пазара. Само няколко години по-късно, в началото на новия век, "Техкерамик" също излиза с разработка, за която има и патент.

"Започнах да разработвам пазара на компанията, да обикалям в цял свят всички потенциални клиенти. По това време продуктът се произвеждаше от две немски компании - монополисти, световно известни имена. Човек може да си представи колко трудно е когато се отива при клиент извън България, където отиваш и си никому неизвестен", припомня си Христов.

Източник: Явор Николов

Усилията на "Техкерамик" се увенчават с успех - алуминиевият титанат и друг продукт с фокус върху машиностроенето превръщат компанията в глобален производител и доставчик.

Това е средата на историята

За да се стигне до световните пазари, трябва да се извърви дълъг път. Той на "Техкерамик" започва още през 80-те, а Христов става част от екипа през 1990 г. - като току-що завършил специалист по силикатни материали.

Враца: Бизнес извън сянката на "Химко"

Най-големият северозападен град се връща на икономическата карта, но предизвикателства не липсват

Това е много тежък момент за цялата държава. Предприятието е било част от стопанско обединение, което се е грижело за доставката на суровини (изцяло вносни), за ресурсното обезпечение и за намирането на пазари (почти изцяло - външни): "Тогава управителят има задача единствено да организира производството. Когато всичко това се разпада тотално, мениджърът поема цялата тази отговорност".

След период на колапс без поръчки и доставки и с наложителни съкращения, именно Васил Христов става изпълнителен директор на все още държавния "Техкерамик" в периода 1992 г. - 1998 г.: "Стартирайки с това предизвикателство, осъзнавах, че трябва да се справя с абсолютно всичко - да намеря доставчици на суровини, с които компанията до момента няма преки контакти, да осигуря пазари, за които също няма контакти и да се справям с производствени и технологични въпроси, човешки ресурси и т.н.".

Завръща се на същата позиция вече и като миноритарен собственик след приватизацията през 1999 г. Може да се каже, че той управлява предприятието повече от 30 години.

Христов е категоричен, че днес, в сравнение с началото на 90-те, всичко е много по-лесно: "Днес имаме достатъчно информация от всяко едно естество, заставайки пред компютъра за изключително кратко време и с малки усилия можеш да намериш доставчик на суровини, можеш да намериш потенциален клиент. (...) Преди 31 г. трябваше да намериш доставчика и клиента и трябва да им докажеш, че можеш да бъде надежден бизнес партньор - това никак не е лесно".

Поглед отвъд

През последните 2 десетилетия "Техкерамик" се специализира в производството на изделия от инженерна керамика за машиностроенето, автомобилната индустрия, текстилното производство, химическата промишленост, електрониката, военно-промишления комплекс и медицината. Всеки месец от завода излизат десетки хиляди детайли от богатото портфолио.

"99,9%" обаче са за експорт, подчертава директорът: "Нивото на развитие на индустрията в България не обуславя търсенето на продуктите, които "Техкерамик" произвежда. Ние доставяме продукти на индустрии, които на този етап в България не са факт или не са развити".

През последните 5 години са направени "много сериозни" инвестиции в повишаване на производствения капацитет, като през 2023 г. започна нов вид производство, а за 2024 г. е планирано навлизане в нови пазарни ниши при електрониката, медицината и ВЕИ системите.

"Производителите се броят на пръстите на едната ръка. Предизвикателствата са много сериозни, но и означават много сериозни нови възможности пред компанията", отбелязва Васил Христов.

Тя въвежда и редица автоматизации, но директорът е на мнение, че е грешно да си представяме, че с помощта на изкуствения интелект вече няма да се трудим и все така ще получаваме материални блага: "Изкуственият интелект може да ни помогне да ожънем живото, да го превърнем в брашно, да управляваме процесите на изпичане на хляба, но той сам няма да може да направи хляба. Участието на човека като индивид в производството на блага се запазва. За съжаление, това не се осъзнава".

От нулата до над 20 млн. лева приходи: Историята на "Ромтех - 3S"

Производителят на електроника от Враца създава инженерни кадри и увеличава клиентската си база зад граница

Неравности по пътя

"Аз не смятам, че в този регион предизвикателствата са по-различни, отколкото в който и да е друг регион в страната", заявява Васил Христов. В същото време, признава, че родният Северозапад изостава в инфраструктурно отношение и това се отразява особено силно на експортно ориентираните бизнеси като неговия.

Всяка партида, всяка доставка на суровина и всяка резервна част идват на колела от и до Мездра и състоянието на пътищата пряко влияе на сроковете. А в договорите с чуждестранни компании тези срокове се превръщат в ангажименти с неустойки.

"Когато кажеш на контрагента, че си изпълнил ангажимента си навреме, натоварил си стоката и поради инфраструктурата в региона не носиш отговорност, получаваш отговор: "Един път приехме, втори път разбрахме, но трети път ако продължите с тези обяснения, ще се наложи да си търсим друг доставчик", обяснява Христов.

150 души, които работят за себе си

Мислил ли е да премести "Техкерамик" другаде? "Винаги съм имал и имам предложения да преместя своята дейност някъде друга, извън България. Винаги отговорът ми е "Твърдо не" - тук съм роден, тук съм израснал, тук е цялата ми фамилия, тук носим отговорност пред нашите служители. 150 служители означава 150 семейства - за град като Мездра с население под 10 000 и община около 20 000 души можем да изчислим какво означава това", отговаря ръководителят на компанията.

И специално уточнява: "150 души не работят за мен, те работят в "Техкерамик" и те работят за себе си. От позицията на 30-годишния ми опит като мениджър, моята гледна точка е, че независимо човек къде се труди, той не работи за компанията, не работи за работодателя и не работи за собственика на компанията. Той работи за себе си - отива със своите знания и умения, изпълнява определени задачи, носи конкретни отговорности и получава трудово възнаграждение".

По думите му в "Техкерамик" няма текучество и следва политика за запазване на служителите. За Васил Христов това означава създаване и поддържане на добри работни условия и сигурност, че всеки работещ, ще получи полагащото се - "днес, утре, вдругиден, след 10 месеца".

Само така според него компанията може да се превърне в надежден доставчик: "Когато имаш служител, в който си инвестирал в служител, който знае и може, ти можеш да откликнеш на изискванията на клиента и нуждите на пазара. Трябва да си гъвкав и трябва да си устойчив - а това изисква капацитет откъм оборудване и човешки ресурс. Когато го постигнеш, ще имаш достатъчно бизнес и така ще можеш да гарантираш сигурността на служителите, от която те се нуждаят".

Звучи по-просто от това да създадеш материал, който издържа термошокове и 1000 градуса жега, но далеч не всички в бизнеса са способни на това.