Притесненията за възможността за следене на лични данни не започва с GCHQ и Агенцията за национална сигурност на САЩ. Хакването може да бъде проследено още от далечния 19-и век, пише британският вестник Guardian.

Историята на Джон Тоуъл от Великобритания от 1845 г. е доказателство за ролята на технологиите в ежедневния живот и как навлизането им може да повлияе върху цели човешки съдби. Тоуъл имал проблеми с парите, а сумата от един паунд седмично за издръжка на дете, която давал на любовницата си Сара Харт, била последната капка. В навечерието на Нова година през 1845 г. той отишъл до къщата й в Слоу, отровил бирата й с еликсир, който съдържал циановодородна киселина.

След убийството той избягал, като взел влак до лондонската гара Падингтън. Не бил познат сред хората в Слоу и очаквал, че ще се изплъзне от закона. Той обаче пътувал по един от малкото железопътни участъци в света, които имали телеграфна жица, прокарана покрай железопътните линии.

Свидетелят ET Champnes обаче видял как Тоуъл напуска местопрестъплението и го проследил до гарата в Слоу, но не успял да хване влака. Champnes открил пазача на гарата и двамата изпратили съобщение до полицията в Падингтън. Използвали морзов код, който включвал само 20 букви от английската азбука. Така полицията задържала Джон Тоуъл. След съдебен процес той бил екзекутиран пред 10 000 души - възможно най-добрата реклама за бързината и сигурността на телеграфа.

Тази история поставила началото на социалната промяна, привнесена от технологията. Компаниите реагирали на обществения интерес към нея и за 4 години във Великобритания били свързани 200 телеграфни станции. През 1858 г. е направено първото успешно тестване на подводен кабел между Европа и Северна Америка. До 1870 г. вече могло да се изпрати телеграма от Лондон до Бомбай за минути. До края на 19-и век телеграфът се превърнал в основната и първата технология за масова комуникация.

С разширението на комуникационните възможности се появила новооткрита опасност от нарушаване на поверителността на съобщенията. Въпреки че кабелните служители били задължени да подписват споразумения за конфиденциалност, могли да бъдат подкупени да издават съобщения.

С все по-разрастващата се употреба на телеграфа се увеличавала и идеята за поверителност на разговорите. В началото на новия век бизнес потребителите били притеснени относно поверителността. Компаниите очаквали все повече по-чувствителните разговори да останат лични и сигурни.

Друг интересен пример за хакване на информация датира от юни 1903 г. Тогава Джулиелмо Маркони трябвало да демонстрира за първи път публично в Лондон, че морзовият код може да бъде изпратен безжично на дълги разстояния. Маркони се подготвял да изпрати съобщение до Корнуол - на близо 500 км разстояние. Машината започнала да пише съобщение, което не принадлежало на италианския учен.

Илюзионистът Невил Маскелайн, който работел с Маркони, взел дължината на вълната, която Маркони използвал от близкия театър. Маскелайн по-късно признал за хакването и твърдял, че го е направил, за да покаже недостатъците в системата на Маркони.

Днес начинът за осигуряване на поверителност на информацията се явява във формата на криптиране.

С нарастването на обема на данните, които се пренасяли по телеграфен път, мерките за сигурност и притесненията също се увеличавали. Разбира се, тези данни са нищо в сравнение с това, което прехвърляме днес - безжично и чрез оптични кабели. Почти всеки аспект от живота ни сега минава през телекомуникационните системи, а с това нивото на притесненията за поверителността и сигурността се повиши дотолкова, че се превърна в един от най-големите проблеми в нашата епоха.