Тенденция за милиардни инвестиции обхваща света, основана на обещанието за цифрова независимост. От Югоизточна Азия до Близкия изток и Европа правителствата заделят огромни суми за това, което наричат "суверенен изкуствен интелект" - нова форма на цифрова независимост за ерата на интелигентните машини.
Идеята се представя като цифрово освобождение. Подобно на колониалните сили, които извличаха петрол и минерали, сега шепа американски технологични гиганти извличат данни, трансформират ги в интелигентност и я продават обратно на държавите, от които произхожда.
Суверенният AI обещава да прекъсне този цикъл. Всъщност обаче той идва в комплект с нови зависимости и цял куп потенциални рискове за гражданите на държавите, които инвестират в него.
Парадоксът на зависимостта
С просто око е видимо едно фундаментално противоречие: държавите преследват суверенитет, но чрез инструменти, които отново са извън техния контрол.
Моделът се повтаря навсякъде. Индонезия планира да увеличи капацитета си за AI сървъри 25 пъти до 2028 г. - инвестиция от около 5 милиарда долара, която не може да направи без чипове на Nvidia и партньорства с американски облачни доставчици.
Саудитска Арабия получи предварително одобрение за закупуване на 18 000 чипа на Nvidia и очаква да закупи няколкостотин хиляди от най-добрите процесори на компанията в следващите пет години.
Индия получава инвестиция от 15 милиарда долара от Google, Тайланд - 5 милиарда от Amazon Web Services, а Франция изгражда най-големия в Европа кампус за данни за AI чрез местния лидер Mistral и в партньорство с Nvidia. Нито един от тези проекти обаче не предлага нещо близо до самодостатъчност, отбелязва Quartz в свой материал.
Nvidia доминира пазара на AI чипове с приблизително 90% дял. Единственият сериозен конкурент, AMD, също е американски. Сървърите идват предимно от Dell и Supermicro - отново американски компании. Дори Китай, който е изградил близка до самодостатъчна екосистема, все още не е разработил алтернатива на американските процесори.
Американските експортни контроли върху усъвършенствани AI чипове дават на Вашингтон лост за въздействие върху всяка държава, която иска да изгради инфраструктура за изкуствен интелект.
Технологичните гиганти могат да доставят същия изчислителен капацитет и за по-малко пари. Amazon и Microsoft вече предлагат "суверенни облачни" решения с подобрен контрол върху данните и локална инфраструктура.
Но нито тези търговски решения могат да осигурят истински суверенитет. Американските компании остават подчинени на американската юрисдикция - специално CLOUD Act, който позволява на американските власти да имат достъп до данни, които тези компании съхраняват навсякъде по света.
Капаните на суверенния AI
Даже и правителството на дадената държава да има парите за чиповете и благоразположението на Доналд Тръмп за износа им, това далеч не гарантира благоденствието на гражданите.
Атлантическият съвет идентифицира в свой анализ три основни "капана на суверенитета".
Първо, суверенните системи не са колаборативни. Интернет управлението през последните двадесет години показва, че сътрудничеството е в основата на справянето със сложността и динамиката на технологиите. Суверенният AI може да наложи сурови ограничения върху трансграничните потоци от данни, което ще намали прозрачността и ефективността на управлението.
Второ, суверенните системи правят правителствата единствени гаранти на правата. Ако правителствата изберат да преследват суверенен AI чрез национализиране на данните, това може да има значителни последици за правата на човека. Правителствата могат да увеличат наблюдението или да определят национална идентичност по начин, който вреди на маргинализираните групи.
Трето, суверенните системи могат да бъдат превърнати в оръжие. Ако национална AI система е обучена с данни, които подкрепят недемократични ценности, тя може да идентифицира определени действия като заплахи, които не биха били считани за такива в демократичен контекст. Това вече се случва в Китай, където правителството е успяло да цензурира резултатите на местни големи езикови модели.
Милиардни разходи без смисъл
Историята на цифровия суверенитет показва, че суверенният AI крие множество капани, докато ползите му остават до голяма степен недоказани.
Разликата между говоренето за суверенитет и реалния контрол върху AI се увеличава. Страните, които са до момента са постигнали смислена цифрова независимост, са инвестирали в местна техническа експертиза, приели са отворени стандарти и са изградили способността да сменят доставчици - а все още сме твърде рано в историята на изкуствения интелект, за да говорим за подобни резултати.
Това обаче не пречи да се заделят милиарди за технологията - с пълния риск националните AI проекти да се превърнат в скъпи "паметници" при промяна на политическата конюнктура във Вашингтон или, по-лошо, изкуственият интелект да бъде непрозрачно използван срещу гражданите.
USD
CHF
EUR
GBP
