Европа най-сетне излезе от безизходицата относно следващия разходен пакет, след като Полша и Унгария вдигнаха ветото си над него, предаде CNBC. Това означава, че исторически рекордните суми към страните членки скоро ще потекат.
През юли европейските държави се съгласиха през юли да наберат 750 млрд. евро от публичните пазари и да използват тези пари за икономическото си възстановяване. Това беше съществено решение, което добавя към финансирането от 1.074 трлн. евро, които трябва да бъдат похарчени между 2021 и 2027 година.
Това споразумение обаче беше изложено на риск, след като Унгария и Полша наложиха вето заради свързването на изплащането на средствата със спазването на европейските ценности - известно също като механизма за върховенство на закона. Двете нации са разследвани от години за намеси при назначаването на висши съдии и подриването на свободата на словото - действия, които противоречат на европейското законодателство.
След "дълги преговори" през последните няколко седмици 27-те страни от ЕС се съгласиха да продължат с пакета, но при едно условие: двете страни ще могат да поискат становище от Съда на ЕС, който ще може да се произнесе дали обвързването на плащанията със зачитането на върховенството не противоречи на европейските договори.
Вероятно ще е необходима повече от година, докато съдът излезе с решение, което означава, че междувременно двете страни няма да могат да блокират мярката. Това е особено важно за унгарския премиер Виктор Орбан, който е изправен пред избори през 2022 г.
Компромисът звучи сложно, но позволява на ЕС да предоставяни средствата бързо, като същевременно спазва почитането на европейските ценности. В четвъртък в Брюксел министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки заяви, че компромисът позволява на ЕС да "избягва произволните и политически мотивирани решения". Премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви, че сделката е "победа на здравия разум".
Породиха се обаче съмнения доколко сделката е законна и ефективна. "Не можете да спасите върховенството на закона, като нарушавате закона", туитна евродепутатът Гай Верхофстад.
"Унгария и Полша оттеглят своето вето върху бюджета на ЕС, след като са уверени, че новият механизъм за съблюдаване на върховенството на закона няма да бъде приложен спрямо тях, докато Съдът на Европа не излезе с конкретна "методология ", която да се прилага. Това е не само безпрецедентно, но и правно съмнително", туитна професорът по европейско право в Париж Алберто Алемано.
Съществуват съмнения и относно това кога всъщност ще се задейства връзката между фондовете и върховенството на закона.
Различни държави членки и законодатели искат санкциите да се прилагат със задна дата от януари 2021 г., което може да удари Унгария и Полша, които търпят обвинения от Европейската комисия заради предполагаеми нарушения на европейското законодателство.