Противно на надеждите на властите, Русия не успя да замени доставките на основните категории вносни продукти с вътрешно производство, включително забранените за внос в рамките на контра санкциите, въведени през август 2014 г.
Това показва проучване на Националната рейтингова агенция (НРА). Европейските доставчици бяха заменени от компании от други страни и според експерти в редица случаи не става въпрос за подмяна, а за реекспорт на същите, предимно европейски, "забранени" стоки, пише вестник "Комерсант".
За осемте години, изминали от приемането на стратегията за заместване на вноса в Русия, разчетена до 2020 г., само вносът на месо е намален значително на пазара на храни - с 65%, според проучването на НРА. В самия документ една от споменатите мерки е намаляването на вноса на стоки, които се произвеждат в страната.
През август 2014 г. в отговор на западните санкции беше въведено ембарго върху вноса в Руската федерация на редица стоки от страните от Европейския съюз (месо, млечни продукти, риба, зеленчуци, плодове). Тогава беше планирано да се замени обемът на импорта на тези продуктите в съответствие със стратегията за заместване на вноса, приета през 2012 г. и изчислена до 2020 г., припомня изданието.
Какво е постигнато?
Според резултатите от проучването, обемът на вноса на млечни продукти е намален с 20% вместо планираните преди това 30%, плодове и зеленчуци - с 11% (вместо 30%). Директният внос на зеленчуци е спаднал с 27%, докато е трябвало да спадне със 70%. Но Русия ще бъде нетен вносител на плодове и зеленчуци още дълго време поради климата, казва Мария Сулима, старши анализатор в НРА.
По-оптимистична беше ситуацията с обема на вноса на месо, който намаля с 65%, което е само 2,8 пункта по-малко от целевите показатели. Според ръководителя на Националната асоциация за месо Сергей Юшин, чиито думи са цитирани от изданието, през 2020 г. Русия е внесла по-малко от 600 хиляди тона месо, докато през 2000-те импортът е около 2,5 - 3 милиона тона.
Освен това производството на риба се е увеличило: през 2019 г. страната е произвела 4,21 млн. тона рибна продукция срещу 3,68 млн. тона през 2013 г.
Според НРА вътрешното производство на продукти, забранени за внос от ЕС през 2019 г., е било 2,5 пъти по-голямо от обема на вноса от страни, които не са били обект на санкции. Вносът на такива продукти обаче все още е висок и възлиза на 30% срещу 38% през 2013 г. Агенцията отбелязва, че в много отношения доставките на продукти от ЕС са заменени от внос от Беларус, който се е превърнал в основен доставчик на месо и млечни продукти.
Санкциите се заобикалят с реекспорт
В същото време редица продукти от страни, които попаднаха под санкциите, бяха заменени от вноса на аналогични стоки от трети страни. Например доставките на норвежка риба бяха замениха доставките от Чили и Фарьорските острови, а Еквадор стана основният доставчик на плодове в Русия.
Но най-любопитните модели се появяват, ако следвате веригата на доставки стъпка по стъпка. Например Норвегия, която е доставяла до 40% от внесената риба в Руската федерация преди ембаргото, е заменена от Чили и Фарьорските острови, от където съответно 20% и 16% идват днес. В същото време доставките на норвежка риба за Чили се утроиха едновременно. Еквадор, откъдето в момента 22% от плодовете се внасят в Русия, всъщност замени Европейския съюз на този пазар. Анализаторите обаче установиха, че наскоро самият Еквадор е увеличил седем пъти покупките на тези продукти в Европа, което надвишава обема на вътрешното потребление.
Експертите обаче са предпазливи по отношение на наблюденията на анализаторите. "Повечето банани и екзотични плодове, които не се отглеждат в ЕС, идват от Еквадор", казва Ирина Козий, главен изпълнителен директор на FruitNews. В същото време тя смята реекспорта за съвсем реално явление, само за други продукти и през други страни: Сърбия, Молдова, Азербайджан и други държавидържавите от ЕАЕС. От тях почти 110 хиляди тона ябълки, или около 15% от целия внос, биха могли да бъдат внесени годишно, добавя експертът. Китай, отбелязва тя, може да реекспортира, например, за доставка на бадеми, тъй като Хонг Конг е основен център за търговия с тези ядки, отглеждани в Калифорния.