"Новият глобален лидер", "световната икономическа сила", "държавата, която владее света чрез мирни средства" - през годините Китай е наричан по много начини от тези, които поради една или друга причина желаят комунистическата страна да стане глобален хегемон. До неотдавна това изглеждаше не просто възможно, а почти закономерно развитие.
Комбинацията от силна централна власт, допуснато от нея развитие на големи частни бизнеси, безпрецедентно по мащаб внедряване на нови технологии и външнополитическа експанзия към богати на ресурси или ноу-хау държави - това е рецепта за създаване на нов тип суперсила.
Проблемът е, че Китай вече не върви по познатата си траектория - напред и нагоре. Все повече експерти ревизират прогнозите си, според които Пекин трябваше да изпревари икономически Вашингтон, пише Semafor в свой материал. Случващото се в КНР може да има глобални последици.
Два подхода към растежа: Ако Джо Байдън в САЩ харчи трилиони долари, за да стимулира икономиката, Си Дзинпин в Китай се опитва да спре зависимостта на страната си от "напомпването" на растеж през спекулативни сделки в сферата на недвижимите имоти.
Лидерът си е поставил за цел да трансформира КНР чрез "новата икономика" - високи технологии и "зелени" решения като електромобили и ВЕИ. Според икономистите на Bloomberg, обаче, тези сектори все още не са в състояние да компенсират забавянето при недвижимостите.
Два подхода към потреблението: По същия начин Китай и САЩ се различават по мерките за насърчаване на индивидуалното потребление. В свой аналитичен материал WSJ пише, че в действията на Си се вижда притеснение, че свободата на гражданите сами да решават как да харчат парите си подронва авторитета на държавата.
Освен това, висшето партийно ръководство предпочита парите да се инвестират в индустрия и в подготовка за потенциален военен сблъсък със Запада, а не в изграждането на консуматорско общество от американски тип.
Защо това е опасно: Според военния историк Мак Буут "Китай в упадък може да е по-опасен от Китай във възход". При икономически срив Си би поел по националистически и милитаристичен курс с цел да намали напрежението в родината си (и да насочи негативната енергия на хората към външен враг).
Буут сравнява Китай с Германия преди двете световни войни, като и в двата случая обществото се е опасявало от икономически проблеми. Освен това, Русия преминаваше през множество кризи преди изведнъж нейното политическо ръководство да тръгне да възстановява имперското ѝ величие с нахлуването в Украйна. Икономическата и демографската ситуации в Китай в момента не са толкова лоши, но сравненията остават възможни.