Военен преврат в бедна африканска държава - за голямо съжаление, това е вечно актуален сюжет на Черния континент през последните повече от 60 години. Събитията в Нигер от последните дни, обаче, имат последици в глобален мащаб.
Към момента изглежда възможно да ги усетим даже тук, в България.
Контекст: Нигер е западноафриканска държава, разположена в някои от най-сухите части на пустинята Сахара. 10 млн. души или близо 42% от населението ѝ живеят в крайна бедност по данни на Световната банка. Земеделието в тези неблагодарни условия носи 40% от БВП. Голям проблем са ислямските бойци и нелегалните имигранти.
Важни са обаче двете водещи експортни стоки на страната - златото и най-вече уранът. 4% от световния му добив идва именно от Нигер. Африканската държава е втори водещ източник за ЕС с над 25-процентов дял.
Франция купува голяма част (около 18% според Le Monde) от урана за своята атомна индустрия именно от бившата си колония Нигер. Повечето от изобилните находища в страната са открити от френски геолози през 50-те при търсене на медни руди. И днес тя държи военен контингент в страната.
Френската държавна компания Orano участва заедно с местното правителство в съвместно дружество, което управлява добива. Няколко перспективни находища в страната с участието на чуждестранни инвеститори са на различен етап на подготовка за добив. На този етап обаче Франция е основен експортен пазар - една трета от добитото отива именно там.
Още преди 3 години Resource World коментира в свой материал, че урановите находища в Нигер са потенциален обект на интерес и от страна на Русия, която по това време започна да развива енергийни проекти в Африка. Нейните собствени добиви не са много по-големи и са в пъти по-малки от тези на световния лидер Казахстан.
Какво се случи: На 28 юли генерал Абдурахаман Чиани обяви свалянето от власт на демократично избрания президент Мохамед Базум и установяването на военен режим.
Това е пети преврат в Африка от 2021 г. насам, като преди това правителствата на Мали, Судан, Гвинея и Буркина Фасо бяха свалени. В някои от тях, както и в Централноафриканската република започнаха да действат руски частни военни компании, а свързани с тях фирми поеха находища на различни природни ресурси. Евгений Пригожин вече предложи услугите на "Вагнер" и на военната хунта в Нигер.
Превратът в страната беше съпроводен от вълна на антифренски настроения, щурм на френското посолство, евакуация на западни граждани и развяване на руски знамена от тълпата. Париж спря финансовата помощ за страната, а Икономическата общност на западноафриканските държави наложи санкции. ЕС и САЩ осъдиха преврата.
Детайли: Към момента границите и летищата на Нигер, която няма излаз на море, са затворени и поне в краткосрочен план няма възможност за износ. От компанията Orano коментираха пред France 24, че на този етап продължават своите дейности и следят развитието на ситуацията - почти всичките им служители в Нигер са местни.
Превратът обаче може да задълбочи дългогодишния спор между двете страни за цената, на която Париж купува добития уран, както и за безопасността на тези, които го добиват.
Какво ще се случи, ако Нигер просто "скъса" с Франция? Това е важен въпрос не само за втората най-голяма икономика в ЕС, която разчита на АЕЦ за 70% от своята електроенергия и която печели по над 3 млрд. евро годишно от износа ѝ.
На висше експертно и политическо ниво този сюжет би трябвало внимателно да се следи и в България. В края на 2022 г. АЕЦ "Козлодуй" подписа споразумение с френската "Фраматом" за доставка на свежо ядрено гориво за VI енергоблок. Първата партида трябва да дойде в началото на 2025 г.
Има ли опасност да не дойде? "Франция не е зависима от нито едно находище, компания или държава, когато става дума за сигурността на доставките за електроцентралите си", заяви в края на юли пред Politico неназован френски държавен представител. Важно е да се отбележи, че той визира собствените АЕЦ на Франция, а не горивото за износ.
Според France 24 има кой да замени Нигер - основните доставчици за Франция са Казахстан (20%) и Австралия (19%), а делът на Узбекистан расте устойчиво през последните години. Пред "Ройтерс" и от европейската ядрена агенция Euratom заявиха, че, макар една четвърт от урана им да е нигерски, нямат опасения в краткосрочен план, тъй като разполагат с нужните запаси.
Никой обаче не се наема да каже какво ще се случи при дългосрочно излизане на Нигер от пазара.
От друга страна: Макар ядреното гориво да не е главен компонент в цената на енергията от АЕЦ, потенциалните проблеми с неговото набавяне ще са изпитание за Европа, която се опитва да намали зависимостта си от Русия в енергийния сектор.
Събитията в Нигер може да откажат ЕС поне на този етап да санкционира руската атомна енергетика, коментира пред Politico енергийният експерт Пхук-Вин Нгуен от Института "Жак Делор" в Париж.
Какво предстои: На този етап ген. Чиани не се огъва пред международния натиск да освободи демократично избрания президент на Нигер, но според анализ на Foreign Policy пълният разрив не е необратим - превратаджиите са водени не толкова от идеология, колкото от лична амбиция. Вече се прокрадват информации за разногласия вътре в хунтата.
Според FT тук въпросът е дали тя ще приеме с отворени обятия "Вагнер" и Русия, или ще бъде намерен път към прагматични отношения и деескалация със западните държави.
USD
CHF
EUR
GBP
bal-alabalov
на 10.08.2023 в 05:13:35 #1Не може да има дългосрочен план за спиране на производството на уран тъй като на превратаджиите също ще им са нужни пари. Ако го продават урана през Русия ще губят и любовта с Кремъл ще свърши бързо-бързо. Руснаците се мъчат да дестабилизират Запада, но в края на краищата целия негатив от техните действия отиват на тях. Държавния тероризъм на Путин не може да компенсира изоставането на Русия във всичко останало и разпада е в кърпа вързан ако Путин не промени враждебната и конфронтационна политика със Запада. Провалът на политиката на Путин е във всичко и за съжаление ще пострадат такива държави които имат връзки с Империята на злото като Нигер, България, Унгария, Сирия, Сев. Корея и т.н.