От дълги години германците имат репутацията на едни от най-пестеливите хора, заделящи пари настрани за добри и лоши дни. Политиката на Берлин също се води по подобен начин със строга фискална дисциплина и огромен търговски излишък, като заради това страната е била и обект на критики от страна на Международния валутен фонд.

Откъде обаче води началото си тази мания по спестяването?

Този навик на германците не е нещо инцидентно и случайно. През последните 2 века банките и правителството постоянно напомнят на населението, че заделянето на пари е застраховка за бъдещето. Именно те полагат основите на това, което вече е част от народопсихологията.

Посланията за повече спестявания са особено активни в годините между двете световни войни, като хората са купуват държавни облигации, за да подкрепят военните действия на държавата. А след това й с цел да подпомогнат възстановяването й след войните.

Идеята за порядъчния гражданин

Тя се ражда в зората на Просвещението и е свързана с това, че отговорният и морален човек трябва да спестява пари, за да се грижи добре за себе си и семейството си като принос за общото благо на обществото. Тогава банкери започват да посещават училищата, където съветват децата да започнат да заделят средства от млади.

В резултат това води до бум на броя на общинските спестовни банки в началото на 19-ти век. Държавата бързо оценява, че финансовите институции обслужват няколко различни интереса. Те помагат в ограничаването на бедността, работят за гарантирането на социален контрол и осигуряват така нужното финансиране на общините след Наполеоновите войни.

Трудните години след световните войни

Спестяването в Германия до голяма степен се свързва с трудните периоди, през които преминава страната през първата половина на 20-ти век. Германците са окуражавани да купуват държавни облигации по време на Първата световна война. В следвоенните години обаче идва период на хиперинфлация и стойността на тези спестявания се изпарява през 1923 година със срива на валутата.

С идването си на власт през 1933 година Адолф Хитлер пропагандира като патриотичен дълг на населението заделянето на пари с цел да се противодейства на "еврейския капитал". Спестяванията отново скачат осезаемо, като те са използвани за финансиране на военните действия по време на Втората световна война.

През 70-те години на миналия век на отделянето на средства започва да се гледа по друг начин - не като на морално задължение, но като полезен навик, което в бъдеще може да бъде използван за покупката на желан имот или за екзотична почивка.

Дори ниските лихви през последните години не успяват да сложат край на този навик на германците.