Надеждите на Запада за смяна на националистическите настроения в Сърбия след десетилетие война бяха разбити от резултатите на парламентарните избори, пише Ройтерс.

На вота в неделя Радикалната партия на Воислав Шешел по първоначални данни е спечелила 28.7%. Избирателната активност бе 62%.

Обаче все още не е сигурно, че радикалите ще могат да съставят правителство, защото те трябва да водят преговори за съставяне на широка коалиция.

Резултатът попари очакванията на ЕС и САЩ, че в бъдеще ще си имат работа с прогресивно сръбско правителство, с което ще постигнат договореност за съдбата на Косово и преговорите за членство на Сърбия в ЕС, засега замразени, ще се възобновят.

По думите на Томислав Николич, лидерът на радикалите, Западният блок отново не е успял да заблуди гражданите на Сърбия и сега е в паника. Николич обаче признава нуждата радикалите да си намерят силен коалиционен партньор и посочва, че занапред Сърбия я чакат трудни дни.

Голямата надежда на Запада, Демократичната партия водена от президента Борис Тадич, спечели около 23% от вота, което е двукратно увеличение спрямо предишните избори през 2003.

Тадич е казал, че гласовете за партиите с про-западна ориентация надвишават броя на гласовете за монолитните радикали. Затова като най-голяма партия в блока, Демократическата трябва да формира правителството.

„Това е наистина възможно. Имаме две трети мнозинство в нашия парламент", е казал Тадич.

Партията на премиера Воислав Кощуница спечели около 16% от вота и още не е посочила към кого ще се присъедини. „Преговорите са пред нас. Ние сме открити. Очакваме другите партии да бъдат отговорни".

Кощуница и Тадич вече веднъж са били партньори в битката срещу Слободан Милошевич. Те се разделиха, след като през март 2003 Зоран Джинджич бе убит от поддръжници на Милошевич и станаха конкуренти.

Обаче в предизборните речи на Кощуница се долавяха националистични и шовинистки моменти.

Воислав Шешел, официалният лидер на радикалите, в Хага бе обвинен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войните в Босна и Хърватска през 1991 - 1993.

Радикалната партия осъществи през миналия месец протест пред вратите на американското посолство в Белград, на който 30,000 души обвиниха Вашингтон в това, че използва съда на ООН за да преследва сърбите.

Радикалите са за разширяване границите на Сърбия, за да включат и етническите сърби в Босна и Херцеговина, както и оправдават кървавата етническа война след разпадането на Югославия след 1990те.

Те казват, че Сърбия трябва да обяви Косово за „окупирана територия", ако силите на НАТО, както се говори, осигурят независимостта на 90% албанско мнозинство.

Те отказват да задържат Ратко Младич, главен престъпник по време на войната, обвинен за геноцид в Босна и да го изпратят на военен трибунал в ООН, защото за тях той е военен герой. Преди осем месеца ЕС замрази преговорите със Сърбия поради случая с Младич.

Косово бе отнето от сърбите преди седем години, когато в продължение на 11 седмици НАТО бомбардираше Сърбия, за да принуди Милошевич да се изтегли от албанския анклав на сръбска територия. Ройтерс посочва, че 10,000 албанци са загинали по време на войната. От 1999 Косово се управлява от ООН.

Съдбата на Косово може да се реши в близките дни. Албанците гласуваха, че никога няма да приемат да се върнат под властта на Белград и миротворците на НАТО се боят от поредната ескалация на насилие.

Германският канцлер Ангела Меркел в неделя отправи напразен апел към сърбите да не гласуват за националистите. Владимир Путин, който бе домакин на Меркел, призова сърбите за твърда позиция към Косово, като каза, че Москва ще ги подкрепи.

Джеймс Лион, западен анализатор, живеещ в Белград, предрича, че е напълно възможно правителство така и да не бъде формирано - никой няма да иска да е на власт, когато Косово получи независимост.