Точно преди 90 години, през март 1919 г., Владимир Ленин се сблъсква с друга икономическа криза, която показва пред съпартийците му страшните проблеми на тогавашния капитализъм.

Той обаче, не желае да напише епитафия по въпроса и заявява: "Да се повярва, че няма изход от настоящата криза за капитализма, е грешка."

В това свое твърдение Ленин, за разлика от някои други негови мнения, се оказва прав.

Въпреки, че американските и европейските пазари се изправят пред допълнителни проблеми в 1920те, последвани от Голямата депресия на 1930те, чиито последствия се виждат дори след края на Втората световна война, пазарната икономика се оказва изключително динамична и генерираща безпрецедентна експанзия в глобален мащаб през последните 60 години.

В момента пазарите отново са под натиск. Глобалната икономическа криза започна внезапно през есента в САЩ и събирайки скорост с плашещо темпо заля света, а правителствата се опитаха да спрат този процес, но за сега имат много малко успехи, въпреки безпрецедентните ангажименти за инвестиране на публични средства.

Въпросът, който възниква сега е не толкова за края на капитализма, а за естеството на капитализма и необходимостта от промяна.

Кризата, без значение, че изглежда непобедима днес, ще мине, но въпросът за бъдещето на икономическата система ще остане.

Наистина ли се нуждаем от "нов капитализъм" или от децентрализирана икономическа система, която се основава на различни институции, избрани прагматично и ценности, които могат да се защитават с реални аргументи?

Този въпрос всъщност е тревожел ума и на основателя на съвременната икономика, шотландеца Адам Смит, още през 18 век, дори когато той представя първите анализи за работата на пазарната икономика.

Смит никога не използва термина капитализъм, според Амартия Сен и е трудно да се изведе от неговите произведения теория за достатъчността на пазарната икономика или за необходимостта да се приеме господството на капитала.

Той говори за важната роля на широките възможности за избор на поведение, както и за значението на институциите, в „Богатството на нациите", но в първата си книга "Теория на моралните чувства", публикувана преди 250 години, той подробно изследва мощната роля на нестопанските ценности.

Въпреки че посочва, че "предпазливостта" е "от всички добродетели, това, което е най-полезно за личността", Смит твърди, че "човечността, справедливостта, щедростта, и общественият дух, са най-полезните качества за другите".

Какво точно е капитализмът? Стандартното определение изглежда е, че когато се разчита на пазарите за икономическите транзакции, това позволява една икономика да се разглежда като капиталистическа.

По подобен начин, зависимостта от мотива за печалба и индивидуалните права, които са в основата на частната собственост, се разглеждат като архетипни особености на капитализма.

Все пак, ако това са необходимите изисквания, дали икономическите системи, които в момента функционират, например в Европа и САЩ са наистина капиталистически?

Функционирането на икономиките на всички богати държави в света - тези в Европа, както и САЩ, Канада, Япония, Сингапур, Южна Корея, Тайван, Австралия и други - е в зависимост от операции, които се случват в голяма степен извън пазарите, като например обезщетения за безработица, пенсии и други публични функции на социалната сигурност и обществеността, като осигуряване на обществено образование и здравеопазване.

В дните на растеж на определяните като капиталистически икономики, бяха налице реални постижения на множество институции, които отиваха далеч отвъд максимизирането на печалбите.

Често се пренебрегва, че Смит не е разглеждал чисто пазарни механизми, които биха довели моделите за икономическите взаимодействия до съвършенство, нито пък взема мотива за печалба като единственият необходим фундамент на пазара.

Хората търгуват заради личен интерес - какво повече е нужно, така се разглежда позицията на Смит, която е цитирана отново и отново, обяснявайки защо хлебарите, касапите, пивоварите и потребителите търгуват.

Но икономиката се нуждае и от други ценности и ангажименти, като взаимно доверие и увереност в перспективите, за да работи ефективно.

За пример, според Смит: "Когато хората от имат такова доверие в късмета, почтеността и предпазливостта на конкретен банкер, че да повярват, че той е винаги готов да заплати при изискване дълговите записи, които е издал и които е вероятно по всяко време да бъдат представени пред него, тези бележки имат същата стойност като златните и сребърните пари, идваща от увереността, че могат да бъдат осребрени по всяко време."

Смит обяснява и защо този вид на доверие не винаги съществува. В действителност дисбалансите на разпределението на сигурност доведоха до кризата.

Задълженията и отговорностите, свързани със сделки през последните години станаха много по-трудно проследими благодарение на бързото развитие на вторичните пазари, включващи деривативи и други финансови инструменти.

Това стана в момент на изобилна наличност на кредит, която частично се дължи на огромния търговски излишък на някои икономики, като Китай, а от друга страна е следствие и от дългия период на ниски лихвени нива в САЩ.

А от няколко години заемодателят на вторичния пазар, който подвежда кредитополучателя, към неразумни рискове, може да продаде риска по финансовите инструменти на трети страни, нямащи общо с оригиналната сделка.

В същото време надзорната ролята на властите в САЩ беше ограничена вследствие на либералната вяра в естествената саморегулация на пазарната икономика.

Всъщност процесът на саморегулация и премахване на дисбалансите се задейства, но дълбоките негативни последствия от това можеха да бъдат до голяма степен облекчени.

И сега се търси увеличаване на ролята на регулаторите, като тяхната институционална уязвимост е от значение за възможностите им да ограничават стремежа към свръх-спекулации, обяснен от Смит с усиленото търсене на печалби от страна на много групи от хора.

Смит нарича тези проводници на прекомерен риск в търсене на печалба "прахосници и проектанти" - което, между другото, е доста добро описание на предприемачите, инвестиращи в ипотечен дълг на вторичните пазари през последните години.

Въпреки всичко Смит защитава и конструктивната роля на пазара, като е дълбоко загрижен за разпространението на бедността, неграмотността и относителните лишения, които могат да останат, въпреки добре функциониращата пазарна икономика.

Той пледира за институционално и мотивационно разнообразие, а не за монолитни пазари, доминирани единствено от мотива за печалба.

Смит е бил не само защитник на ролята на държавата в изпълняването на функциите, които пазарът може да не успее да изпълни, като обществено образование и облекчаване на бедността, но и твърди, като цяло, че за да са ефективни институционалните решения на проблемите, които възникват, институциите не трябва да действат по фиксирана формула, като например да оставят нещата на пазара.

Икономическите затруднения днес не са покана за "нов капитализъм", а изискват ново разбиране на идеите за мястото и границите на пазарната икономика.

И преди всичко е необходимо ясно разбиране за това как различните институции да работят заедно с най-различни организации и заедно да допринесат за изграждането на един икономически по-достоен свят.