Точно преди 90 години, през март 1919 г., Владимир Ленин се сблъсква с друга икономическа криза, която показва пред съпартийците му страшните проблеми на тогавашния капитализъм.
Той обаче, не желае да напише епитафия по въпроса и заявява: "Да се повярва, че няма изход от настоящата криза за капитализма, е грешка."
В това свое твърдение Ленин, за разлика от някои други негови мнения, се оказва прав.
Въпреки, че американските и европейските пазари се изправят пред допълнителни проблеми в 1920те, последвани от Голямата депресия на 1930те, чиито последствия се виждат дори след края на Втората световна война, пазарната икономика се оказва изключително динамична и генерираща безпрецедентна експанзия в глобален мащаб през последните 60 години.
В момента пазарите отново са под натиск. Глобалната икономическа криза започна внезапно през есента в САЩ и събирайки скорост с плашещо темпо заля света, а правителствата се опитаха да спрат този процес, но за сега имат много малко успехи, въпреки безпрецедентните ангажименти за инвестиране на публични средства.
Въпросът, който възниква сега е не толкова за края на капитализма, а за естеството на капитализма и необходимостта от промяна.
Кризата, без значение, че изглежда непобедима днес, ще мине, но въпросът за бъдещето на икономическата система ще остане.
Наистина ли се нуждаем от "нов капитализъм" или от децентрализирана икономическа система, която се основава на различни институции, избрани прагматично и ценности, които могат да се защитават с реални аргументи?
Този въпрос всъщност е тревожел ума и на основателя на съвременната икономика, шотландеца Адам Смит, още през 18 век, дори когато той представя първите анализи за работата на пазарната икономика.
Смит никога не използва термина капитализъм, според Амартия Сен и е трудно да се изведе от неговите произведения теория за достатъчността на пазарната икономика или за необходимостта да се приеме господството на капитала.
Той говори за важната роля на широките възможности за избор на поведение, както и за значението на институциите, в „Богатството на нациите", но в първата си книга "Теория на моралните чувства", публикувана преди 250 години, той подробно изследва мощната роля на нестопанските ценности.
Въпреки че посочва, че "предпазливостта" е "от всички добродетели, това, което е най-полезно за личността", Смит твърди, че "човечността, справедливостта, щедростта, и общественият дух, са най-полезните качества за другите".
Какво точно е капитализмът? Стандартното определение изглежда е, че когато се разчита на пазарите за икономическите транзакции, това позволява една икономика да се разглежда като капиталистическа.
По подобен начин, зависимостта от мотива за печалба и индивидуалните права, които са в основата на частната собственост, се разглеждат като архетипни особености на капитализма.
Все пак, ако това са необходимите изисквания, дали икономическите системи, които в момента функционират, например в Европа и САЩ са наистина капиталистически?
Функционирането на икономиките на всички богати държави в света - тези в Европа, както и САЩ, Канада, Япония, Сингапур, Южна Корея, Тайван, Австралия и други - е в зависимост от операции, които се случват в голяма степен извън пазарите, като например обезщетения за безработица, пенсии и други публични функции на социалната сигурност и обществеността, като осигуряване на обществено образование и здравеопазване.
В дните на растеж на определяните като капиталистически икономики, бяха налице реални постижения на множество институции, които отиваха далеч отвъд максимизирането на печалбите.
Често се пренебрегва, че Смит не е разглеждал чисто пазарни механизми, които биха довели моделите за икономическите взаимодействия до съвършенство, нито пък взема мотива за печалба като единственият необходим фундамент на пазара.
Хората търгуват заради личен интерес - какво повече е нужно, така се разглежда позицията на Смит, която е цитирана отново и отново, обяснявайки защо хлебарите, касапите, пивоварите и потребителите търгуват.
Но икономиката се нуждае и от други ценности и ангажименти, като взаимно доверие и увереност в перспективите, за да работи ефективно.
За пример, според Смит: "Когато хората от имат такова доверие в късмета, почтеността и предпазливостта на конкретен банкер, че да повярват, че той е винаги готов да заплати при изискване дълговите записи, които е издал и които е вероятно по всяко време да бъдат представени пред него, тези бележки имат същата стойност като златните и сребърните пари, идваща от увереността, че могат да бъдат осребрени по всяко време."
Смит обяснява и защо този вид на доверие не винаги съществува. В действителност дисбалансите на разпределението на сигурност доведоха до кризата.
Задълженията и отговорностите, свързани със сделки през последните години станаха много по-трудно проследими благодарение на бързото развитие на вторичните пазари, включващи деривативи и други финансови инструменти.
Това стана в момент на изобилна наличност на кредит, която частично се дължи на огромния търговски излишък на някои икономики, като Китай, а от друга страна е следствие и от дългия период на ниски лихвени нива в САЩ.
А от няколко години заемодателят на вторичния пазар, който подвежда кредитополучателя, към неразумни рискове, може да продаде риска по финансовите инструменти на трети страни, нямащи общо с оригиналната сделка.
В същото време надзорната ролята на властите в САЩ беше ограничена вследствие на либералната вяра в естествената саморегулация на пазарната икономика.
Всъщност процесът на саморегулация и премахване на дисбалансите се задейства, но дълбоките негативни последствия от това можеха да бъдат до голяма степен облекчени.
И сега се търси увеличаване на ролята на регулаторите, като тяхната институционална уязвимост е от значение за възможностите им да ограничават стремежа към свръх-спекулации, обяснен от Смит с усиленото търсене на печалби от страна на много групи от хора.
Смит нарича тези проводници на прекомерен риск в търсене на печалба "прахосници и проектанти" - което, между другото, е доста добро описание на предприемачите, инвестиращи в ипотечен дълг на вторичните пазари през последните години.
Въпреки всичко Смит защитава и конструктивната роля на пазара, като е дълбоко загрижен за разпространението на бедността, неграмотността и относителните лишения, които могат да останат, въпреки добре функциониращата пазарна икономика.
Той пледира за институционално и мотивационно разнообразие, а не за монолитни пазари, доминирани единствено от мотива за печалба.
Смит е бил не само защитник на ролята на държавата в изпълняването на функциите, които пазарът може да не успее да изпълни, като обществено образование и облекчаване на бедността, но и твърди, като цяло, че за да са ефективни институционалните решения на проблемите, които възникват, институциите не трябва да действат по фиксирана формула, като например да оставят нещата на пазара.
Икономическите затруднения днес не са покана за "нов капитализъм", а изискват ново разбиране на идеите за мястото и границите на пазарната икономика.
И преди всичко е необходимо ясно разбиране за това как различните институции да работят заедно с най-различни организации и заедно да допринесат за изграждането на един икономически по-достоен свят.
ispor
на 03.04.2009 в 10:09:52 #12Аман от англоговорещи и четящи задници в тоя форум ! Абе що си не четете ФТ и др.американски помии, а се бутате тука бе, да ви еба в лайната !
samoray
на 17.03.2009 в 14:00:52 #11Volokin Да, наливането на праи в банковата система противоречи на всички международни правила против тръстовете, аз не мога да си представя как се избират кои да ги оставят да фалират и кои да налеят с крупни суми. Франция направи такава маневра но Саркози се извини предварително като каза, че целта била не да се налеят пари а за разработки или някаква подобна лъжа, факта тука е, че французите поне разбират и осъзнават, че това е неправилно по международните споразумения, докато американеца остава нагло животно, което си мисли че света е в някаква нему васална форма и трябва да се съобразяваме с тях каквото и да направят. Барабаниста Ликвидността на банките пострада защото дефакто тези пари не се върнаха при тях, огромни ресурси от оръжейниците отидоха за подкупи на сенатори и за строежи на никому ненужни молове, хотели, дворци буквално , символ на преяждането, корупцията и експлоатацията.
barabanista
на 17.03.2009 в 11:16:22 #10Напоследък често се опитвам да дам за себе си определение на понятието ИКОНОМИЧЕСКА НАУКА. Но се налага да споделя мнението на хора от бранша,че икономиката не е наука, а конгломерат от методи за постфактум анализи. Големи имена с титли икономист са спечелвали Нобелови награди с обосновани констатации родени благодарение на математическите методи, но нито един до сега не е дал на света конкретен отговор на въпросите от тази статия. А и не може да ги даде. Ако някой от тези умове е уцелил случайно предричайки нещо си, то е само защото вероятноста да познае е 50%. Ако не беше познал няма да се пише за него и толкоз. Но едно е да предречеш нещо. чиято вероятност да се случи е аналитично доказана поради циклична повтаряемост, друго е да напишеш в строен ред и подточки какво да се направи, че пазарът да не се затвори и да се дойде до криза. Преди повече от година имаше в този сайт гореща полемика за ролята на държавата в национален и международен мащаб. Тогава сайта изкопа един специален специалист от Рейгановата администрация, който беше получил Нобелова награда с теорията си за унищожаването на държавното влияние в полза на свободното предприемачество. Не се мина и няколко месеца и в страната на Рейган почнаха да национализират банките. За каква наука говориме. Смит или Маркс, няма значение, каквото и да са казали не може да се приеме на абсолютната истина, защото се оказва, че икономиката на една държва зависи не само от основни принципи на пзарни отношения, но и от спесифика на нациналния капитал. В едни страни той е в банките - тези и ориентация на износ, при други в недвижими имущества както е в България. Тази криза се опитват да я обясняват с какви ли не теории и нафталинови имена, но се забравя, че е криза на финансирането. И САМУРАЯ е прав и другите, всеки може да даде някакво обяснение, което доказва, че науката икономика е толкова разнообразна, колкото мнения има. Напечатването на пари, покрити със спекулативно надути цени на имоти, без покритие в стока или злато, преля тия средства в неправилни ръце. Може ли някой да каже къде са тия пари, които банките дадоха на хората за жилища, те ги платиха напред и сега не могат да плащат на банките обратно. Но парите са дадени. Къде са и какво правят в този момент. Оказва се, че огромни финансови гиганти остават без ликвидност за милиарди. Къде са тия милиарди, никой ли не знае. Даже тия, похарчени за оръжие, армия. Те са платени, те са някъде и въпреки всичко липсват от ликвидността на банките. Една огромна пирамида, която се държи в компактна форма от далечния изток. Смит няма да помогне, защото такава наука, която не дава отговор, едиствено възможен на задачата, не може да се използва за планиране на бъдещето.
samoray
на 17.03.2009 в 11:09:40 #9Volokin Благодаря, но изразявам само моето лично мнение на неспециалист, малко се подразних от можеби елитарния език в статията и двусмислици, затова се опитах да си обясня нещата за себеси.
samoray
на 17.03.2009 в 11:06:46 #8Само ако мога да разширя мнението си според насоките на статията като кажа, че капиталистически тип икономика, тоест нерегулирана-пазарна икономика не може да съществува, има хиляди фактори за това, най-малкото е че развитите страни никога няма да оставят на "случайността" и на измислени международни спогодби да регулират икономиката им респективно стандарта на живот. Тази криза ни подсказа че и регулирането трябва да има своите разумни граници.
samoray
на 17.03.2009 в 10:56:03 #7"Австралия и други - е в зависимост от операции, които се случват в голяма степен извън пазарите, като например обезщетения за безработица, пенсии и други публични функции на социалната сигурност и обществеността, като осигуряване на обществено образование и здравеопазване." упс, тука не сгафихте ли така лекичко с няколко трилиона потънали в пустото средства. Първо пенсиите са в пазарите защото тези пари са изкарани и се въртят години наред и се умножават, това на запад. Тук при нас пенсионните фондове са най-голямата легална пирамида защото пенсиите са крайно ниски в сравнение със постъпленията преди пенсиониране. Вдигането на възрастта за пенсиониране е поредният пладнешки обир, плащаш 45-50 години а получаваш 5-10 години мизерна пенсия, за разлика от западна европа, където тази несправедливост е къде по-малка. Та да си дойдем на думата, извън пазарите е огромен капитал, който се източва от трудещите се вместо да послужи за вдигане на стандарта им, а именно десетките войни и милиарди средства невъзвръщаеми и по никакъв начин не оправдани, от тук може да се съди, че статията е можеби написана от проамерикански настроен чове, защото иначе няма как да пропуснеш такава голяма дупка за трудещите се, полицията също, службите за сигурност не носят никакви приходи за световното богатство и просперитет а обслужват интересите на върхушката милиардери, но това е друга тема. Според мен цялата ситуация се измени заради нарушаване на баланса между ефективността на труда(подпомаган от развиването на технологиите) и средствата изхарчени за военщина както и за ненужни технологични удобства, като нови коли телефони компютри яхти и тн все неща които не са ни от първа необходимост но рекламите, и очакванията за растеж на заплати и на индустрията в която работим ни прави сигурни че ще успеем да го изплатим. Другото което разбива пазара е свръх производството на ненужни стоки, в складовете залежава всякаква продукция за която чрез кредити се е плащало и на работници и за суровини, тези кредити идва момент в който става ясно, че не могат да се върнат и бизнеса фалира като завлича и банките с огромни суми. Това идва от алчността, която поражда нереални очаквания. Пазара сам по себеси се саморегулира, като фалират фирмите на лошите бизнесмени но в америка бяха свалени изискванията за кредитиране с което отпадна естествената защита на банковия сектор срещу лошия маркетинг и мениджмънт, това дойде след правителствена намеса и регулиране, от страх от спадането на растежа на американската икономика.....както е казал народа 2 дини под една мишница трудно се носят, не може милиардни дотации на икономиката(чрез прекомерното кредитиране) и милиарди струващи войни!!!! Свиването на потреблението в америка естествено рефлектира и върху производството в ЕС и Азия. Междубанковите заеми също отслаби допълнително международната банкова система. С 2 думи, разходите надминаха приходите.
MoonCho
на 17.03.2009 в 10:26:01 #6> не съм се збъсквал ... > ... тук влизат и умни хора не само малки пишлегари Има и някакъв термин наречен 'пририодна/вродена интелигентност', но някои неща просто трябжа да се научат в училище!
asparuhovo
на 17.03.2009 в 05:13:38 #5Преписа я от саботния или пета4ния Файнейшал Таймс. Моля поне от хорски срам господина подписал се като автор да замени името си с истинския автор при втора подобна грозна проява лично обещавам да оведомя така уважавания от мене вестник. Благодаря предварително!
vladimir
на 17.03.2009 в 00:37:55 #4. Лула ще предложи на Г20 промени в МВФ и Световната Банка. Днес Лула заяви, Че ще отиде на срещата на Г20 в Лондон с конкретни предложения за промяна в структурата и наЧина на действие на Международния Валутен Фонд и на Световната банка. "Развитите страни трябва да бъдат подложени на същия контрол на който са подложени развиващите се страни" заяви той, "освен това МВФ и СБ трябва да престанат да бъдат арогантни". "Тази криза не е наша. Бразилия ще расте през 2009 по-малко от колкото предвиденото, но ще расте" ИзтоЧник: http://www1.folha.uol.com.br/folha/dinheiro/ult91u535544.shtml .
Kihano6
на 16.03.2009 в 21:54:15 #3По тая тема каквото имах да кажа го казах вчера http://money.ibox.bg/news/id_245647162 Днес мога да добавя само думите на един велик човек В сон мне - желтые огни, И хриплю во сне я: - Повремени, повремени,- Утро мудренее! Но и утром всё не так, Нет того веселья: Или куришь натощак, Или пьешь с похмелья. В кабаках - зеленый штоф, Белые салфетки. Рай для нищих и шутов, Мне ж - как птице в клетке! В церкви смрад и полумрак, Дьяки курят ладан. Нет! И в церкви все не так, Все не так, как надо. Я - на гору впопыхах, Чтоб чего не вышло. А на горе стоит ольха, А под горою вишня. Хоть бы склон увить плющом, Мне б и то отрада, Хоть бы что-нибудь еще... Все не так, как надо! Я тогда по полю, вдоль реки. Света - тьма, нет бога! А в чистом поле васильки, Дальняя дорога. Вдоль дороги - лес густой С Бабами-Ягами, А в конце дороги той - Плаха с топорами. Где-то кони пляшут в такт, Нехотя и плавно. Вдоль дороги все не так, А в конце - подавно. И ни церковь, ни кабак - Ничего не свято! Нет, ребята, все не так, Все не так, ребята!
Barda
на 16.03.2009 в 21:17:02 #2тия от iboxa са малоумно стадо. друго освен да триете на хората коментарите можете ли да правите? баси му и цензурираният сайт, а парадирате че сте големи. оставете хората да пишат свободно без да се занимават и настройват спрямо вашите тъпи предпочитания маймуни !
vladimir
на 16.03.2009 в 19:52:32 #1. а бе, нюза! защо изтрихте предишния ми коментар и скрихте предишната водеща статия? такава ли ви е защита на сащ сега - да се изтриват критиките и обезсърЧават техните автори? .