Лидерите на Европейския съюз призовават към нова среща през следващия месец, на която да се преразгледа споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., поставило основата за следвоенното възстановяване на Европа - и на институциите, регулиращи и до днес световната икономика.

Нужна е цялостна промяна в глобалната финансова система, за да се спре паниката, довела до най-голямото разпродаване на акции от Времето на Голямата депресия, пише Bloomberg. Дори данъчните убежища повече не са „свещена крава" за политиците, които искат да пренапшишат правилата на играта.

Европейската инициатива

Имахме криза на нововъзникващите пазари, имахме Интернет балон - но сега имаме цялостна криза, казал е късно вчера Никола Саркози, френският президент. Според Саркози, Европа настоява „наново да се положат основите на международната финансова система".

Изглежда европейската инициатива ще срещне съпротивата на САЩ, които през изминалите десетилетия се радваха на доминираща роля в международните финансови институции и от тази позиция насърчиха тази форма на капитализма, която доведе до сегашните сътресения.

Мартин Уеал, директор на Националния институт за икономически и социални изследвания в Лондон, заявява: през 1944 г. САЩ получиха каквото искаха - и предполагам, сега пак ще го получат, просто защото европейците не са в състояние да решат какво искат.

Например Президентът Джордж Буш е „изцяло" за среща на Групата на осемте (Г7 плюс Русия, въпреки изказванията на държавния секретар Райс месец по-рано, че такова нещо „група на осемте" няма) - докато европейските правителства искат по-широка среща, включваща новите икономически сили Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка.

За да се ускори процеса на стабилизиране на световните финансови потоци, Саркози и Жозе Барозу в събота ще пътуват до САЩ за нова среща с Буш. Президентът на Европейската комисия е посочил: финансовата криза вече започва да оказва въздействие и върху реалната икономика, върху консуматорите и компаниите.

Регулацията като Върховно Зло

Призивите за общ европейски финансов регулатор продължават да срещат съпротивата на водещи европейски страни, сред които на първо място стои Великобритания. Въпреки традиционното недоверие към различните форми на регулацията, финансовата криза сега направи ясно, че координацията в евросъюза трябва да се подобри. Спасителните мерки „на парче" от страните в еврозоната само подсилиха чувството за безредие и подадоха объркващи сигнали на пазара.

Предложения за по-строга регулация на финансовия сектор в ЕС бяха разисквани вчера в Брюксел, включително по-сериозен надзор за банките, опериращи през граници, система за глобално ранно предупреждение при криза, нов устав за Международния валутен фонд, по-строги регулации за хедж фондовете, нови правила за компаниите за кредитен рейтинг, ограничения върху заплащането на директорите на банките, както и наказания за онези финансисти, поели прекомерен риск.

До този момент индустриалните икономики се опитваха да реагират на кредитната криза, наливайки средства на паричните пазари, а напоследък и директно купувайки закъсалите финансови компании или дялове в тях. Това облекчава напрежението сред банките, но не е конструктивна мярка - най-малкото затова, защото са счупени принципите на пазарната икономика да се награждава разумния риск и да се наказва неподготвеността и увличането в рискови операции.

Новата финансова система, която Европа се стреми да изкове, трябва да засегне самата същност на паричния оборот. Макар да ни се струва, че светът на младите всемогъщи финансисти е единствената възможна форма на икономика, турбо - капитализмът, както го наричат критиците в Германия, се наложи едва през последното поколение. Съпротивата към новите икономически регулации е напълно обяснима, а успехът им далеч не е гарантиран.

Към нов Бретън Уудс

Междувременно европейските лидери поеха ангажимент в размер на 2 трилиона долара за гаранции по междубанковото кредитиране и покупка на акции в банки. По безпрецедентен начин САЩ последваха Европа, предлагайки $250 млрд. за стабилизиране на банковия сектор, започвайки с девет кредитни институции, ключови за оцеляването на системата.

Силвио Берлускони, италианският премиер, на когото никой не може да отрече, че знае откъде духа вятърът, посочва: има необходимост от нов Бретън Уудс. „Консенсусът е много силен и продължава да се засилва", казал е Берлускони.

Премиерът на Великобритания Гордън Браун призова до края на годината всяка от 30те водещи банки в света да попадне под действието на специален надзорен орган - панел от регулатори от страните, в които банката присъства. Браун е изтъкнал: сега ние имаме глобални финансови пазари, но нямаме регулация и надзор, по-различни от регионалните и националните.

Саркози е посочил, че част от дискусията през уикенда във Вашингтон ще включи и офшорните зони: съществуването на данъчни убежища като Каймановите острови и Монако трябва да бъде преразгледано. Преминахме в нова ера, казва Саркози. Създава се нова глобална финансова рамка, в която избягването на регулация повече не трябва да се насърчава като върховна ценност.