Съдбата на най-голямата икономика е в ръцете на потребителите

Както през 2008 г. Федералният резерв на Съединените американски щати наля рекордно количество пари във финансовата система и през тази година, за да спаси страната от икономически колапс. Но за разлика от 2008 г., когато парите влязоха най-вече в сметките на банките, днес те влизат в джобовете на американците.

И това е голяма разлика, пише Bloomberg.

Когато влязат в сметките на банките като резерви, парите трудно достигат до икономиката и подкрепят възстановяването. Но когато влязат в джобовете на хората, както се случи този път, потенциалната подкрепа за икономиката е далеч по-голяма.

Числата са впечатляващи. През трите месеца до края на май най-ликвидната част от паричното предлагане (М1) се покачи с 26%, или три пъти повече, отколкото през 2008 г. Сега въпросът е дали американците наистина ще излязат и ще започнат да харчат.

Потребителите в САЩ отново отвориха портфейлите

Добри новини за най-голямата икономика през май

Според някои, като проф. Джереми Сигел от Университета на Пенсилвания, смятат, че отговорът е категорично "да". Той прогнозира бум в потребителските разходи през следващите месеци, който ще подкрепи икономическия растеж и ще донесе инфлация през 2021 г.

Други се притесняват, че американците, обезпокоени от безработицата, ще спестят парите - и ще забавят растежа на икономиката. Икономистите от този лагер са далеч повече от тези в групата на Сигел. Но едно нещо е ясно: има малко, ако изобщо има такива, фактори, които са по-важни."Ако темпът на спестяване остане висок, растежът ще пострада", казва Елена Шулятиева от Bloomberg Economics. "Най-голямото притеснение е, че потребителите няма да започнат да харчат отново".

Най-големият двигател на американската икономика заглъхна

Спестяванията растат заради несигурността

Изглежда странно, че насред най-тежката икономическа катастрофа от Голямата депресия, поне на хартия, американците имат повече пари в джоба си, отколкото имаха през последните години.

През април темпът на спестяване (процентът от разполагаемия доход, който домакинствата пестят) скача до 32,2%. Преди Covid-19 в статистика до 1959 г. той никога не е прехвърлял 17,3%, а след 1995 г. е само около 10%. През май той е бил 23,2%.

Тенденцията не е такава само в САЩ. Централните банки и правителствата в развитите пазари по света печатат пари, за да спасят икономиката. И със спада на БВП банковите сметки набъбват.

САЩ са пратили чекове за общо $1,4 млрд. на починали хора

Вашингтон дебатира стигат ли досегашните $2,6 трлн., или е нужна още помощ