Най-успешният енергиен договор, замразяван някога от българската държава - такава е ситуацията около споразумението между "Булгаргаз" и турската "Боташ", по което през следващите 15 месеца нашата страна ще плаща само когато използва терминалите и газовата инфраструктура на южната ни съседка, но не и допълнителните половин милион долара всеки ден, когато това не се случва.
Горното, признаваме, дълго и сложно изречение е объркващо, но и цялата ситуация с контракта - от подписването му през 2023 г., та до днес, е меко казано комплексна. Последното развитие на сюжета поставя цял куп въпроси, които и експерти, и политици от опозицията свеждат до един: на каква цена за България се случва всичко това?
Кратък преговор
Споразумението с "Боташ" беше подписано на 3 януари 2023 г. от служебното правителство с премиер Гълъб Донев (днес - финансов министър), назначено от тогавашния президент Румен Радев (днес - министър-председател).
Преговорите се провеждаха на фона на публични коментари на тогавашната власт, че България е изправена пред енергийна катастрофа заради спирането на руския газ. "Газпром" спря да изпълнява ангажиментите си към България след инвазията в Украйна и опита на компанията да извива ръцете на европейските съюзници на Киев, включително - чрез едностранно искане да се плаща за доставките в рубли.
В тази атмосфера договорът за достъп до турските LNG терминали се разглеждаше като спасителен за България вариант. Договорът е до 2036 г. и предвижда резервиране на капацитет от максимум 1,8 млрд. кубични метра природен газ годишно.
Най-проблематична е клаузата за фиксирана такса от над 500 000 долара дневно за резервирания капацитет или над 180 милиона долара годишно даже при нулево използване на турската инфраструктура. Таксите за пренос също са високи.
През втората половина на 2024 г. "Булгаргаз" спря да плаща задълженията си по договора, тъй като те можеха да ѝ докарат фалит. Политиците започнаха да говорят за предоговаряне или даже прекратяване на договора, но към онзи момент това изглеждаше, че няма как да се случи без благословията на Анкара.
Междувременно заработи газовият терминал в Александруполис и бяха разширени междусистемните връзки с Гърция и от там започна да влиза по-евтино синьо гориво. За последно газ през "Боташ" влезе у нас по-рано тази година - само заради профилактика на гръцкия терминал.
Даже и прессъобщенията се разминават
От правителствената пресслужба вчера ентусиазирано обявиха, че "Булгаргаз" и "Боташ" са подписали "протокол за замразяване на договора между двете страни в рамките на 15 месеца", в рамките на които ще се предоговарят условията.
По-рано същия ден премиерът Румен Радев и турския лидер Реджеп Тайип Ердоган са подчертали "значението на партньорството между България и Турция за гарантиране на стабилността в региона и за развитието на сигурни вериги на доставки в условия на множество кризи".
В същото време БТА съобщи, че министърът на енергетиката на южната ни съседка Алпарслан Байрактар е написал в профила си в социалните мрежи, че сътрудничеството между "Боташ" и "Булгаргаз" ще се разширява, а условията по договора ще бъдат "актуализирани". Нито дума за "замразяване", особено пък за 15 месеца.
Защо точно 15? След толкова са местните избори, които винаги са били ключово важни за утвърждаването на управляващата партия у нас. Дали това е съвпадение няма как да знаем.
Троянски кон ли ставаме?
В момента турската страна няма интерес да променя условията, но търси стратегически пробив в пазарите на Централна и Югоизточна Европа. Това коментира пред БНР енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
Той отбеляза, че даже не е ясно какво точно е договорено. Не се знае например какво ще стане с натрупания дълг на "Булгаргаз", който е около половин милиард евро.
Владимиров посочи, че "Боташ" от години се стреми да навлезе на европейския пазар и подозира, че "част от договорките" са именно в тази посока.
"Най-разумното е тази сделка с "Боташ" да се използва, за да бъде привлечена Турция към Вертикалния газов коридор. Това е инициатива на САЩ, Гърция, България и Румъния за доставка на американски втечнен природен газ до терминалите в Егейско море и пренос до Централна Европа и Украйна", смята Владимиров.
Анкара иска да разшири връзката "Странджа-1" до 7-8 млрд. кубични метра и според експерта това е възможност в хода на преговорите България да си осигури и по-добри такси за пренос.
По думите му в момента Турция предоговаря дългосрочните си договори за покупка на руски газ и е важно да не се превърнем в "троянски кон" на "препрано" руско синьо гориво.
Какво (още) иска Турция?
Опозицията още късно вчера реагира на новината за развитието по договора с "Боташ". От "Демократична България" посочиха, че винаги са били на мнение, че контрактът "нарушава българския интерес", но при т.нар замразяване "въпросът сега е на каква цена се случва това".
ДБ питат дали предоговарянето е обвързано с ангажименти, свързани с магистрала "Черно море", рафинерията в Бургас, други концесии или контрола върху Движението за права и свободи.
"Разбира се, че това ще бъде използвано от опозицията. Има основания за такъв тип критика, защото ако договорът беше изгоден за България, нямаше нужда той да бъде замразяван. Имаме 15 месеца да направим договора по-малко в ущърб на България", заяви пред bTV бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.
По думите му за момента Анкара показва "отстъпчивост", защото "Турция вижда в България много важен партньор".
"Турските компании имат огромен интерес към България и той се увеличава. Турция има определени интереси в сферата на пътното строителство, железопътните връзки и енергетиката. Има много теми, в които Турция има интерес да има много близки отношения с България", заяви още той.
В подобна посока бяха и коментарите на турския външен министър Хакан Фидан при посещението му в София преди месец.
През следващите седмици вероятно ще станат по-ясни преговорните позиции, от които тръгват двете страни. Или иначе казано, кой какво ще поиска от другия.
USD
CHF
GBP
