Пенсиите в България - това на всички е известно - са много ниски. Затова по принцип е добре да бъдат повишавани - колкото е възможно по-често и с колкото е възможно повече. Въпросът е обаче кога, как и за чия сметка.

Днешният български премиер не без основания обича да се оплаква от наследството на бившите управляващи. А едно от дежурните му и най-гневни обвинения срещу тях е за предизборното повишение на пенсиите през 2009-та година - защото е несъобразено с възможностите на икономиката и със състоянието на пенсионната система, защото е „финансова бомба" за следващото правителство.

Четири години по-късно днешните управляващи предизборно се готвят да направят същото. Повторението е почти буквално - и в процента, и в общия размер на повишението, и в лицемерието.

След дъжд качулка

Повишението е лицемерно поради простата причина, че е доста закъсняло - компенсацията на натрупалата се за три години инфлация е „след дъжд качулка". Щеше да бъде много по-справедливо за пенсионерите, по-безболезнено за икономиката, а и по-лесно за правителството, ако всяка година пенсиите бяха вдигани по малко, с процента на инфлацията. Три години подред обаче пенсиите бяха „замразени". И сега изведнъж, без кой знае какво да се е променило, точно в годината на изборите невъзможното става възможно. При това накуп. Очевидната връзка между повишението и предстоящите избори можеше да бъде премълчана, ако не беше нескопосаният опит тя да бъде прикрита.

„Направихме много сериозни реформи през 2010 и 2011 година в пенсионната система - това ни позволи в момента да мислим и за увеличаване на пенсиите през следващата година", убеждава ни социалният министър. На фона на огромните дефекти в пенсионната система обаче, „направените" реформи бяха миниатюрни, а ефектът от тях - пренебрежимо малък. А ако се съди по проектобюджета, догодина други реформи не се предвиждат. Тъй че приходите, с които управляващите се надяват да повишат пенсиите, нямат нищо общо с никакви реформи. Те няма да са от намаляване на разходите и свиване на дефицита в Националния осигурителен институт, от ограничаване на разнообразните привилегии, на безразборното ранно пенсиониране или на фалшивите "инвалидни" пенсии. Няма да са и от ръст на икономиката, повече заетост и по-високи доходи, нито от по-висока събираемост на данъците или от съкращаване на разходите на държавната администрация. Пенсиите ще се повишат пак за сметка на бизнеса и на работещите - пряко чрез допълнително осигурително облагане и косвено чрез плащаните от тях данъци.

Сметката пак не излиза

Показателна в това отношение е врътката с осигуровките за военни и полицаи. За да осигури част от средствата за повишението, държавата ще внася допълнително 220 милиона лева за тяхното пенсионно осигуряване. Вярно, че така ще бъдат покрити действителните разходи за пенсии, които осигурителната система прави, за да финансира ранното им пенсиониране. Което би било много добре, ако беше за сметка на самите военни и полицаи. Парите обаче, както и досега, ще идват от бюджета, тъй че цялата операция не е нищо повече от местене от единия джоб в другия. На книга огромният, хроничен дефицит в бюджета на НОИ не се повишава, но и огромната нездравословна зависимост на пенсионната система от данъците не намалява.

Нещо повече - предизборното повишение на пенсиите може да доведе до нарастване на тази зависимост, понеже надеждите за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, а оттам и на приходите от осигуровки, изглеждат доста нереалистични. На фона на нерадостните икономически перспективи в България и в Европа е твърде вероятно да се случи по-скоро обратното. И така сметката пак няма да излезе. Но тогава ще му мислим. Важното е, че изборите ще са минали.