Има и по-ценни неща от това да правиш бизнес с Катар. Това по-ценно нещо е да се качиш на Самолет Номер Едно на Републиката и да размениш по една усмивка с главатаря на борда - пише в коментара си Татяна Ваксберг.

Откритието може и да е старо, но звучи като евъргрийн. Напомня ни го бизнесменът Васил Василев, който наскоро каза в едно интервю, че в съвместните пътувания на властта и бизнеса има нещо изконно сбъркано - представителят на властта си гъделичка самолюбието от мисълта, че води голяма група бизнесмени, докато голямата група бизнесмени се е качила на въпросния самолет само за да „зърне" представителя на властта и да му каже „добър ден".

Магнетичният властови самолет

Всъщност никой от пътниците не вярва сериозно в онова, заради което твърди, че се е качил на борда - че отива да сключи договори с едни хора, които да влеят пари в страната. Като продължим тази логика, би следвало да се сетим и за друго - че никой не би трябвало да е и истински изненадан, ако тази фиктивна цел си остане в полето на фикцията.

Ако оставим настрана по-скоро драматичните последици от оставката на Трайков, зад случая в Катар стои нещо истински непреходно за местните ширини - това е почти всенародният устрем към магнетичния властови Самолет. Всички искат да се качат на него, не само бизнесмените. На опашката са журналисти, творци, дори опозиционни политици. Колкото и да настояват, че държат на своята независимост, онова, което всъщност ги обединява, е желанието да си кажат по две думи с господаря на самолета. Част от тях дори вярват, че така допринасят за тласкането на нещата в по-демократична посока.


В момента тече 23-тата година от срутването на Стената, но за тези 23 години свобода нито държавните, нито частните медии се отказаха от практиката да пътуват със съответния Самолет и протоколно да отразяват политически събития. Това е същата фиктивна реалност, за която говори и бизнесът - властта се ласкае от мисълта, че е обградена от журналисти, а журналистите - от мисълта, че си общуват с властта. В тази сложна обмяна много трудно се намира място както за политика, така и за журналистика, но пък през цялото време се говори и за двете.

Необикновената съдба на една машина

Има и по-далечни примери за обвързаност със Самолета - с българските опозиционни дейци от времето на комунизма например, заминали за международен правозащитен форум със самолета на тогавашния министър на външните работи...

Има и напълно съвременни примери - за творци на изкуството например, които в Самолета напомнят кой повече е заслужил орден „Стара Планина"...

Българският самолет не е обикновена машина, доколкото изпълнява несъвместими функции - хем е транспортно средство, хем самата цел на пътуването. Тази двоякост обаче се проявява само ако стане някой гаф - примерно, ако временният управител на Самолета произнесе някои съвсем непремерени думи или извърши подчертано недружелюбни действия. Тогава проявата му се таксува като прекалено публична, за да бъде подмината без внимание, и пътят на връщане е подчертано тягостен.