Руските президентски избори са такава формалност, че президентът Владимир Путин дори няма да бъде заснет за собствените си телевизионни клипове. Най-важното нещо, което Путин се стреми да гарантира преди изборите, е, че реалните доходи на руснаците, измерени чрез официалната статистика, не намаляват.
Държавната статистическа служба вече се е погрижила за това. В началото на седмицата тя съобщи, че през януари нивото на разполагаемите доходи е останало непроменено от януари 2017 г. За да се получи този резултат, тя трябваше да пренебрегне еднократното плащане на 5000 рубли (88 долара), дадени на руските пенсионери през януари 2017 г. "За целите на сравнимостта", обясни службата.
Руските икономисти разкритикуваха това действие като манипулация. Това обаче няма да попречи на Путин да твърди, че многогодишният спад в доходите на руснаците е спрян.
Този спад е най-голямото главоболие за началото на четвъртия президентски мандат на Путин. Икономическият растеж бе възобновен след двугодишен спад през 2017 г., както и растежът на оборота на дребно, благодарение най-вече на по-голямата склонност на руснаците да вземат потребителски кредити (след 35% спад през 2015 г.). В номинално изражение, през миналата година потребителското кредитиране се върна до нивата от 2014 г.
Путин и кабинетът му до голяма степен овладяха инфлацията, която достигна едва 2.5% през миналата година. Необичайно ниското ниво на ценови растеж позволи на Централната банка на Русия да намали основната лихва до 7.5%, правейки кредитите по-достъпни.
Но реалните разполагаеми доходи намаляха с 1.7%, макар че Министерството на икономиката прогнозира ръст от 0.2%. Няма причина руските компании да увеличат заплатите: комбинираната им нетна печалба намалява с 4% на годишна база в периода от януари до ноември 2017 г.
В икономика, която все повече се контролира от правителството - наскоро обявеното придобиване на втора най-голяма търговска верига Magnit от държавна банка VTB е само последният пример за дългогодишната тенденция - държавните разходи са най-надеждният начин за увеличаване на разполагаемите доходи.
Русия обаче има бюджетен дефицит от 1.7% през 2017 г. и се очаква да има дефицит от 1.3% през тази година, според прогнозата на Bloomberg. Високите цени на петрола не са изтрили напълно бюджетния дефицит на правителството. В обозримото бъдеще няма вариант за големи финансови помощи без значително увеличаване на дълга.
Именно подобно увеличение е предложено от икономическия съветник на Путин Андрей Белоусов, който е дългогодишен защитник на активните парични стимули. То е подкрепено от по-консервативния вицепремиер Игор Шувалов и министъра на икономиката Максим Орешкин.
Те предлагат съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт на Русия да нарасне до 16% от сегашните 12,5% по време на следващия мандат на Путин. Идеята е да се стимулира растежът чрез серия от заеми, които ще привлекат 15 трилиона рубли за инфраструктурни инвестиции, включително строителството на магистрали и железопътни линии.
Няма нищо особено погрешно да бъде поет малко повече дълг, особено ако руските облигации се завърнат към нивото на инвестиционен актив през тази година - реалистична перспектива, предвид липсата на нови санкции от САЩ, които биха отблъснали много институционални инвеститори от руските държавни ценни книжа.
И дори ако разширяването на чуждестранните заеми да не съществуваше като вариант, вътрешният пазар може да погълне много повече от относително високия дълг на правителството. В сравнение с европейските и американските нива руският дълг е нисък: страната може да си позволи да заеме повече.
Путин обаче изглежда инстинктивно мрази дълга. Когато дойде на власт през 2000 г., съотношението на държавния дълг към БВП надхвърляше 50%. Президентът се зае със задачата да го изплати и успя да го намали до 7.4% през 2008 г. Дългът започна да се покачва благодарение на световната финансова криза и достигна връх от 15.9% заради рецесията от 2015 г., но след това отново се сви.
Предпочитанието на Путин за солидно, консервативно финансово управление, си личи от забележителното подобрение на външната финансова позиция на Русия през 2017 г. - увеличаване на валутните резерви с 11.7 млрд. долара и повишаване с 48.9 млрд. долара на нетната позиция на чуждите инвестиции. То обаче е в конфликт с другия му силен инстинкт, който който го подтиква да увеличи присъствието на държавата в икономиката.
Това е вътрешен конфликт, който руският президент трябва да разреши по време на следващия си 6-годишен мандат. Големите разходи за инфраструктура може да възнаградят лоялните бизнесмени, особено приятелите на Путин, за търпението им спрямо икономически неудобната геополитическа позиция на Кремъл.
И няма съмнение, че страната има нужда от тези разходи: правителствените инвестиции в инфраструктура са намалели до 2% от БВП от около 4% през 2012 г. 727 млрд. долара е очакваната разлика между средствата, изразходвани за пътища, летища, телекомуникации, водоснабдителни и енергийни мрежи и това, от което Русия действително ще се нуждае до 2040 г., според Глобалната инфраструктурна прогноза на Г-20.
Подобен ход би могъл най-после да спре намаляването на реалните доходи, което подхранва избирателната апатия и в последно време дори откритото недоволство по антикорупционните банери.
Но познавайки системата, която е изградил, Путин се съмнява в ефективността на огромното увеличение на разходите. Ако е захранван от дългова експлозия, руският президент ще се чувства несигурен относно предаването на властта на предварително определен наследник - нещо, което конституцията го задължава да направи през 2024 г.
Стабилността на режима му се основава на стабилни държавни финанси, а в тях вече има дупки трудни за прикриване - като като съмнителните активи на държавната банка за развитие VEB. Путин е наясно с тези потенциални проблеми и не желае да ги изостря.
Намеци за идеите на Путин може да се появят в ежегодното му послание до парламента, което вероятно ще направи до края на този месец, което ще го превърне в ключовата реч на неговата почти несъществуваща предизборна кампания.
Макар че никой не пита гласоподавателите, техните интереси не могат да бъдат напълно пренебрегнати. Въпросът е дали Путин може да им помогне, без да се откаже до известна степен от контрола над икономиката.
Кастело Белведере
на 25.02.2018 в 20:12:52 #2Нямат никакъв проблем да залъгват алкашите. Достатъчно е да им посочат враг, който искал да ги нападне и нанмкво си и те с набития им от малки наци-милитарен манталитет сами ще попитат: "с колко дупки да стягаме коланите: с 2 или 3".
giggsn
на 25.02.2018 в 14:05:29 #1"Установен е минималният размер на заплата за труда от 1 януари 2018 г. в размер на 9 489 рубли (около 270 лева - б.р.) месечно." 140 EU на месец, при толкова ресурси и производства(макар и не толкова ефективни икономически) - тук става въпрос за кражби в такива размери, че дори не можеш и да си го представиш!