Когато чуем за изкуствен интелект, често си представяме андроиди убийци и компютри, завладяващи света.
Холивудски продукции като "Блейд Рънър" и "Терминатор" ни внушиха ужасяващи мисли като тази, че изкуственият интелект ще се противопостави на начина, по който е програмиран и ще се обърне срещу хората.
За индустрия, която може да генерира над 1 трлн. долара бизнес стойност през тази година и почти 4 трлн. долара до 2022 г., подобни съмнения могат да имат значителни последици.
Тъй като изкуственият интелект се приближава все повече до своята зрялост и фирмите продължават да увеличават инвестициите в него, някои се притесняват, че не се обръща достатъчно внимание на по-широките социални и морални последици от революционната технология.
CNBC събра мненията на няколко експерти, за да разбере кои са 4-те най-зловещи сценария, свързани с изкуствения интелект:
Масова безработица
Най-често срещаният страх сред анализаторите и работниците е вероятността изкуственият интелект да доведе до масова световна безработица, тъй като работните места стават все по-автоматизирани и човешкият труд вече не е необходим.
"Загубите на работни места вероятно са най-голямата тревога", казва Алън Бънди, професор в училището по информатика на Университета в Единбург.
"Ще има нужда от хора, за да дирижират колекция от приложения с тясна насоченост и да откриват редките и особени случаи, с които никое от тях не може да се справи, но това няма да замени очакваната масова безработица - поне не за много дълго време", обяснява той.
Поддръжниците на изкуствения интелект твърдят, че технологията ще доведе до създаването на нови видове работа. Ще има и по-голяма нужда от инженери, тъй като сложните нови технологии изискват правилния талант, за да се развиват. Хората също ще трябва да използват изкуствен интелект, за да изпълняват нови функции в ежедневните си роли.
Изкуственият интелект ще създаде 2.3 млн. работни места и ще премахне 1.8 млн. - увеличение от 500 000 работни места - до 2020 г., предвижда изследователската фирма Gartner. Това не противоречи на факта, че технологията ще доведе до огромни съкращения по света.
Унищожителна война
Появата на т.нар. "роботи убийци" и използването на изкуствения интелект за военни цели кара експертите да смятат, че технологията може да доведе до глобална война. Това предупреди и ръководителят на Tesla Илън Мъск.
Според някои разработването на смъртоносни автономни оръжия и използването на изкуствен интелект във вземането на военни решения може да предизвика войни, водени от изкуствения интелект.
Съществува група неправителствени организации, чиято основна мисия е забраната на такива машини. Те призовават правителствата да спрат развитието на дронове, управлявани от изкуствен интелект.
Франк ван Хармелен, изследовател на изкуствения интелект в Свободния университет в Амстердам твърди, че използването на подобни оръжия трябва да плаши всеки.
"Автономните оръжейни системи са единствената област, в която наистина мисля, че думата "страшно" е подходяща", каза Хармелен.
"Всяка компютърна система, независимо дали е свързана с изкуствен интелект, която автоматично взема решение по въпросите на живота и смъртта - например чрез пускане на ракета - е наистина страшна идея", категоричен е той.
Американските военни изследователи от Rand Corporation предупредиха в проучване, че използването на изкуствен интелект във военни приложения може да доведе до ядрена война до 2040 г.
Ако подобна военна система направи грешка в анализа на ситуацията, това може да накара държавите да вземат прибързани и и потенциално катастрофални решения. Учени припомнят инцидент от 1983 г., когато фалшива тревога за малко не предизвиква ядрена война между САЩ и СССР.
Масово наблюдение
Много учени се опасяват, че изкуственият интелект може да се използва за масовоо наблюдение, а в Китай този страх изглежда се превръща в реалност. Властите използват комбинацията от технологии за лицево разпознаване и изкуствен интелект, за да ограничат престъпността.
Китай отдавна се "слави" със социалния си авторитаризъм и тотално наблюдение на гражданите си, като из цялата страна има около 200 млн. камери за наблюдение. Само в Гуанджоу са идентифицирани повече от 2000 заподозрени в престъпления от 2017 г. до днес с помощта на изкуствен интелект, разпознаващ лица.
Китай е единствената държава, развиваща т.нар. "социална кредитна система", която следи поведението на гражданите. Резултатите от нея определят достъпа до всичко - от самолетни полети до определени услуги за онлайн запознанства.
Страната се стреми да бъде световен лидер в изкуствения интелект до 2030 г., като се опитва да увеличи стойността на този сектор до 1 трилион юана (146.6 млрд. долара). Пекин влага милиарди в стремежа да постигне тази цел.
Тоби Уолш, професор по изкуствен интелект в Университета в Нов Южен Уелс, заяви, че наблюдението се класира "високо" в неговия списък с плашещите последици, възникващи от изкуствения интелект.
Дискриминация
Мнозина си спомнят Тай, чатботът с изкуствен интелект на Microsoft, който е обучен да имитира потребителите, контактуващи с него онлайн. За по-малко от ден чатботът е вербуван в расизъм и език на омразата.
Това принуждава Microsoft да спре акаунта му, предизвиквайки сериозен дебат за възможността изкуственият интелект да бъде ръководен от предразсъдъци.
Уолш заяви, че дискриминацията е една от многото "неочаквани последици", които може да предизвика технологията.
"Виждаме това с непредвидената пристрастност в алгоритмите, особено машинното обучение, което заплашва да се превърне в расови, сексуални и други пристрастия, които се опитвахме да премахнем от нашето общество в последните 50 години", каза той.
Проблемът е свързан с изпълнимостта на това изкуствения интелект да бъде обективен, рационален мислител, безпристрастен към конкретна раса, пол или сексуалност.
Гигантът IBM има цял екип, който работи върху преодоляването на пристрастията в системите за лицево разпознаване, ръководени от изкуствен интелект.