За да оценим влиянието на Китай в задния двор на Европа - на Западните Балкани, е достатъчно да хвърлим един поглед върху сръбския град Смедерево в ден за получаване на заплати.
Тогава пицария "Сопрано", която се намира близо до най-големия работодател в региона - металургичния комбинат "Железара" - не може да смогне с изкарването на пиците, а опашката от клиенти стига до централния площад на града.
Китайската държавна Hesteel Co. инвестира във фабриката през 2016 г., за да я спаси от фалит, а търговците на дребно в района оценяват приноса на китайския инвеститор, разказва Bloomberg.
"Без тях щеше да е пълна катастрофа", признава 49-годишната Ясмина Слюкич, която има магазин за женски дрехи наблизо.
Не е нужно много, за да бъдат спечелени сърцата и умовете на регион, който изостава от други бивши социалистически държави в Европа заради война, санкции и политически хаос.
Поглъщането на завода за производство на стомана е част от редица високопрофилни инвестиции, които повишиха реномето на Китай на Балканите. Заедно с Русия, тя вече засенчва Европейския съюз като влияние в региона, и то с цената на много по-малки разходи.
Четири от петте най-големи инвеститори в Сърбия идват от ЕС. Сърбите обаче смятат, че Китай и Русия са на 2 от първите 3 места, много по-напред от Германия, според правителствено проучване. Предвид намаляващата обществена подкрепа за присъединяване към ЕС, нараства рискът Брюксел да изгуби влиянието си в части от бивша Югославия.
"Всичко това има политически последствия, защото подкопава идеята, че ЕС е най-добрата и единствена надежда на региона и по този начин разрушава общественото съгласие за болезнените реформи, необходими за присъединяването към ЕС", обяснява Тимъти Лес, анализатор на политическия риск в мозъчния тръст Nova Europa, базиран в Кеймбридж, Англия.
Държавите, които желаят да станат членове на ЕС, трябва да приемат строги правила и разпоредби, както и да уредят някои политически различия. Целевата дата за еврочленство на Сърбия е определена за 2025 г.
Сърбите си мислят, че инвестициите идват от Русия и Китай, но реалността е друга
Ако това се случи, тя ще бъде приета 12 години след Хърватия и повече от 2 десетилетия след Словения, единствените 2 държави от бивша Югославия в блока.
В яростната надпревара за влияние на Балканите, възприятията превъзхождат реалността. ЕС представлява 73% от общата търговия на Западните Балкани, докато Китай и Русия имат по 5% дял.
Китай гледа на региона като ключов коридор към Европа, част от грандиозната й инициатива "Един пояс, един път". Проектите включват строежа на морски мост в южната част на Хърватия и изграждане на магистрала в Черна гора, която да свърже Белград и Адриатическо море. Технологичният гигант Huawei Technologies ще модернизира телефонната компания на Сърбия и ще изгради дигитална инфраструктура в страната.
Русия, която има силни етнически и религиозни връзки в региона и особено в Сърбия, работи по подобряване на железопътния транспорт и откри "хуманитарен център" в Ниш за предоставяне на помощ.
"Позитивното отношение към Китай нараства. То достигна много високо ниво, вероятно защото инвестициите от Китай са представени или предадени като жест на добра воля. Единствено отношението към Русия е още по-добро", обяснява Сърджан Богосавлевич, ръководител на консултантската компания за стратегически маркетинг IPSOS в Белград.
На официално ниво нищо не се е променило. Сръбските власти, включително президентът Александър Вучич, твърдят, че планират да се присъединят към ЕС, въпреки че независимостта на Косово остава трудна тема в преговорите.
Черна гора и Република Македония, която е в процес на уреждане на спора с Гърция за името си, също са в процес на присъединяване.
Световните центрове на властта се конкурират помежду си по линия на интересите си. Докато ЕС се съсредоточава върху върховенството на закона, помощите и развитието на бизнеса, САЩ поставят акцента върху сигурността, Русия върху енергетиката и външната политика, а Китай върху инфраструктурата и пазарите.
"Всеки партньор има свой специфичен интерес и сравнително предимство", се казва в проучване на Европейския парламент, според което Сърбия "е в нестабилно равновесие".
В резултат на балансирането на Вучич и готовността да приеме радушно всички гости, лидерите на страната вероятно ще са съгласни на обрат в общественото мнение срещу ЕС, заключва докладът.
Все пак политически обратен завой ще бъде скъп и рискован, смята Стивън Блокманс от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Технократичният подход на ЕС "е лишен от политическо влияние, което е необходимо в един все по-политизиран регион", твърди Блокманс.
Брюксел изпитва слабост при връзката с хората, дори и когато парите му се вливат в подкрепа на разнообразни проекти - от подобряване на управленските стандарти и върховенството на закона до подкрепа на свободата на медиите, гражданското общество и образованието.
"Стремим се към по-добра забележимост, по-голяма забележимост. Това е нещо, с което сме наясно, но не бих казал, че не сме в добра позиция в надпреварата за популярност. Виждам една положителна тенденция, тя е постепенна, можем да действаме по-добре, но не е, че губим, дори напротив", обясни посланикът на ЕС в Сърбия Сем Фабризи.
В Смедерево 1.8 млн. тона китайска стомана ще излязат от пещите за топене на Hesteel през тази година. Така Китай помага на местните жители да си плащат сметките. До магазина за дрехи на Слюкич Таня Вуйович приключва смяната си в химическото чистене. За нея няма нищо необичайно в това, че глобалните сили се борят за влияние в страната.
"Всеки говори за балансирането на Сърбия между Изтока и Запада, между ЕС и Русия, но защо да е необичайно? Това е нашата съдба, такава е от векове, такава ще е винаги", казва Вуйович, затваряйки магазина.