Дълговият махмурлук в Турция променя навиците в $10-милионния бизнес с пилешко месо на Халит Дирекчи, разказва Bloomberg. С централа край брега на Егейско море, неговата SMG Food спря да тегли кредити и намали инвестициите си, начертавайки далеч по-консервативна пътека към растежа в тези несигурни времена.
"Нивата на песимизъм са на върха", казва той. "Инвестирам по-малко тези дни и предпочитам да се концентрирам върху изплащането на всички заеми, които съм теглил. Не искам да правя нови инвестиции чрез тегленето на нови".
Предизвикано от миналогодишния валутен шок, намаляването на дълга се превърна в константа за икономиката, която десет години растеже благодарение на кредити. Процесът е сред най-големите предизвикателства пред визията на правителството за икономическо съживяване, тъй като бизнесите пазят свободните си средства, за да изплатят това, което дължат.
Промяната обяснява и защо евтините кредити вече не са лекарството, което някога служеше на президента Реджеп Тайп Ердоган толкова добре. Макар държавните банки да наливат пари в икономиката, а централната банка да намали лихвите с цели 10 процентни пункта от юли насам, ръстът на заемите е минимален.
Икономистите не смятат, че тенденцията за изчистване от задължения ще се обърне скоро, тъй като е движена от притеснения за бъдещето. "Основният проблем е липсата на доверие в икономиката", казва Зумрут Имамоглу, главен икономист в Tusiad, най-голямата бизнес група в Турция.
Кредитите в турски лири, изчистени от инфлацията, нараснаха с малко над нулата миналото тримесечие спрямо предходните три месеца, когато се свива с 3,2 процента. Капиталовите инвестиции се свиват четири поредни тримесечия, намалявайки със 7,4 процента.
От пика през март 2018 г. задълженията на корпоративния сектор в чуждестранна валута намаляват с $32 милиарда и достигат $303 милиарда в края на август. Банките също заемат по-малко, отколкото са изплатили. Дългът им в чужбина намалява с една пета от края на 2017 г. и достига $85 милиарда през август.
В същото време правителството на Ердоган драматично увеличи целта за икономически растеж до 5 процента, след като се наложи да намали прогнозата за тази година до почти нула. Успехът ще зависи от силата на частния сектор, инвестициите и износа, а властта пак ще се надява на евтини кредити, вместо на реформи, както искат инвеститорите.
"Амбициозната цел от растеж от 5 процента на брутния вътрешен продукт и някои продължаващи мерки за стимулиране на даването на кредити от държавните банки дава сигнал, че правителството приоритизира краткосрочния растеж пред по-трудните структурни реформи", казват от Fitch.
С изключение на държавните банки обаче, засега от мерките няма резултат. Компаниите не теглят кредити, макар че средната лихва по заемите в лири намаля до 15,5 процента - по-малко от половината от достигнатия през миналата година пик.