Ако 2019 година беше годината, в която европейците започнаха да имат сериозни съмнения относно геополитическите намерения на Пекин, то 2020-а може да влезе в историята като момента, в който предизвикателството се обърна срещу Китай. И причината не е заради обвиненията, че новият коронавирус е тръгнал от Ухан. Това е така, защото втората световна икономика, опитвайки се да се възползва от пандемията със зашеметяваща пропагандна кампания, по невнимание показа пред европейците цинизъм, пише Bloomberg.
Мотивацията, която стои зад китайската пропаганда, е достатъчно очевидна - с разклащането на САЩ с Доналд Тръмп Пекин вижда място най-накрая да се издигне до статута на втора суперсила. Най-голямата геополитическа награда в това състезание обаче е Европейският съюз, закотвен в трансатлантическия лагер, но през последните години все по-нервен от политиките на Тръмп и отворен за китайска търговия, инвестиции и влияние.
Докато епицентърът на пандемията се премести от Ухан в европейски страни като Италия и Испания, Китай първоначално имаше правилната идея. От средата на март тя изпрати в Европа големи доставки на маски и друго медицинско оборудване, което беше гордо подписано с китайски знамена. Част от тези доставки се оказаха "мръсни", но хората ги определиха като хубав жест. Китай можеше да спре "маскираната дипломация" и да излезе напред.
Но това не стана.
Вместо това властите в Пекин започнаха да разпространяват дезинформация, очевидно предназначена към демокрациите на ЕС, представяща Китай като ефективен партньор.
Във Франция китайското посолство публикува на своя уебсайт яростно обвинение, че френските пенсионни домове оставят стари хора да умират. В Италия, "марионетките от Китай" разпространяват мълви, че коронавирусът всъщност произхожда от Европа.
В отговор дипломатическата служба на ЕС състави доклад за кампаниите за дезинформация, които Китай провежда. И за Русия. Китай незабавно влоши лошата ситуация, в опит да я потуши. При това членовете на Европейския парламент взеха под още по-голямо внимание случващото се и поискаха уверения, че ЕС няма да се самоцензурира под натиск от Китай.
В някои европейски страни това напрежение не е ново. Още преди коронавируса шведите бяха възмутени от тънките забулени заплахи на китайския посланик срещу тяхната преса, а някои политици дори искат той да бъде отстранен. Но други членове на ЕС с готовност се примириха с тежкото отношение на Китай.
Те включват няколко страни от Южна и Източна ЕС - като Хърватия и Унгария - които се включиха в две големи геополитически споразумения. Първото - форум, ръководен от Китай, наречен 17+1, в който Пекин се опитва да организира икономическо сътрудничество със 17 европейски държави, включително и България. Второто - инициативата "Belt and Road Initiative" - глобален инфраструктурен проект, който скептиците разглеждат като опит на Китай да превърне азиатските, африканските и европейските държави в икономически васали.
Още преди пандемията европейците бяха разочаровани от едностранчивия характер на тези "партньорства", както икономически, така и политически. Вземете например символичната връзка между Пекин и Прага, която се съгласи да бъдат посестрими градове - Прага прие политиката на Китай, отричайки, че Тайван е страна, а Пекин обеща да достави наред с други неща няколко сладки панди в зоопарка на чешката столица. Но пандите така и не дойдоха. И докато други конфликти ескалираха между партньорите, Пекин се отдръпна.
Най-големият търговски партньор на Китай в Европа - Германия - също се защити, след като няколко китайски компании взеха участие в германските технологични фирми, вариращи от производител на роботи до енергийна компания. Миналата година Берлин затегна правилата за такива чувствителни придобивания. ЕС последва примера, като тази година влезе в сила общ подход за скрининг на инвестициите. С цел да запази технологичната си и индустриална автономия, Европа имплицитно цели да поддържа безопасността си от Китай.
Ключов момент е цялостната посока на политиката на ЕС в Китай, която тази година очаква пускането на пазара на телекомуникационни мрежи от пето поколение, или 5G. Дори когато администрацията на Тръмп се опита да аранжира европейците да бойкотират най-големия китайски производител на оборудване - Huawei Technologies - държавите членки на ЕС са разделени дали да позволят на компанията да наддава за договори. В Германия настроението изглежда се накланя срещу Huawei. Дори Великобритания, която вече е извън ЕС, може да преразгледа решението си да позволи на Huawei да участва в своите 5G планове.
За всичко Пекин може да съжалява и да обвинява себе си. По някакъв начин китайските власти успяха да обидят европейците от целия континент, които обикновено не се споразумяват за нищо. В началото на годината календарът за 2020 година беше изпълнен с китайско-европейски срещи на върха, празнуващи все по-дълбоки връзки. Вместо това пандемията вероятно ще бъде повод европейците да започнат да се освобождават от лошите си отношения.
Дори и при предположението, че истинската цел на инфантилната пропагандна кампания в Китай е нейната местна публика или китайската диаспора, тази "дипломация" просто не може да приета като блестяща стратегия. Ако това отразява качеството на държавните машинации на Пекин, страховете от възхода на Китай може да са силно преувеличени.
ArenaTeam
на 10.05.2020 в 14:46:04 #1По голяма простотия от тоя сайт скоро не бях срещал......