Няколко седмици преди изборите в Турция президентът Реджеп Ердоган, е изправен пред най-сложната ситуация от идването си на власт преди 17 години. И основната причина за това е, че турците усещат задълбочаващата се "болка" от икономическия спад в страната. Това пише в свой анализ авторът на New York Times Карлота Гал.
"След продължителен период на ненадминат растеж, Турция навлиза в рецесия заради спаднало доверие на инвеститорите и кредитна криза. Фалитите растат. Безработицата и инфлацията отчитат двуцифрен ръст. Нарасналите цени, специално на пазара на плодове и зеленчуци, се превърнаха в мания", посочва тя.
Авторът смята, че разрастващата се икономическа криза в момента е един от най-сериозните проблеми за управляващата Партия на справедливостта и развитието, която се нуждае от силна подкрепа за местните избори в края на март.
Гал смята, че Анкара не би могла да се справи лесно и бързо с икономическата ситуация в страната.
"Формулата на президента за отхвърляне на вината за икономическите проблеми сега се комбинира с други, много по-драстични мерки - конкретно с опита за потискане на цените на плодовете и зеленчуците, целящ да запази подкрепата за управляващата партия", казва експертът.
Карлота Гал акцентира върху това, че в хода на предизборната кампания Ердоган използва и други тактики.
"Той обвинява за нарасналите цени конспирация, идваща от чужбина. Обвинява посредниците за отдръпването на клиентите. Фокусира се върху опозицията, за която твърди, че е използва фалшиви твърдения за икономическите затруднения в страната за кампанията си", посочва авторът.
В анализа се казва още, че докато самият Ердоган е "в безопасност", неговата партия, подкрепяна главно от работническата класа и консервативните общности в страната, ще трябва да се справи с едни тежки избори. За това говори и фактът, че популярността на Партията на справедливостта и развитието намалява с около 30%.
За Карлота Гал най-важният въпрос за турците остават високите цени на храните и затрудненията на селскостопанския сектор.
"Фундаменталният проблем на Турция, свързан с цените на храните, е земеделската политика", казва пред New York Times Ахмет Аталик, който е ръководител на истанбулската Камара на селскостопанските инженери.
И цифрите доказват това - по време на управлението на Ердоган местните фермери са се отказали от обработването на близо 30 милиона декара земеделска земя или такава с площ, приблизително колкото тази на цяла Белгия, твърди Гал. Заедно с това броят на регистрираните фермери е спаднал от 2,8 милиона до 2,1 милиона през последните 10 години.