Хърватия тръгна по стъпките на България по пътя към еврото

Хърватия е официално е подала заявка за установяване на т.нар. тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на надзора на банките в страната в рамките на Единния надзорен механизъм (ЕНМ).

Това става ясно от официално съобщение на Централната банка на Хърватия, цитирано от SeeNews.

Стъпката към установяване на тясно сътрудничество с европейската институция е част от стъпките, които страната трябва да предприеме, за да влезе в механизма ERM II, който е подготовката за приемането на еврото.

От хърватската централна банка посочват още, че целта е страната да влезе едновременно в кооперация с ЕЦБ и в механизма ERM II.

2 причини, поради които България може да не влезе в чакалнята за Еврозоната през юли

Заявка на премиера Борисов може и да не се изпълни толкова бързо

Преди седмици хърватският финансов министър Здравко Марич заяви, че правителството планира да подаде заявка за присъединяване към Еврозоната в рамките на два месеца. Процесът се очаква да отнеме поне четири години.

През юли месец миналата година България също предприе действия по установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Тогава правителството пристъпи към това, след като Еврогрупата даде положителен отговор за намеренията на София за членство в банковия съюз и ERM II.

Тясното сътрудничество с ЕЦБ беше сред ангажиментите, които България пое като предварително условия за влизане във валутния механизъм.

ЕЦБ обяви кои шест български банки ще проверява

Финансовата институция ще оцени качеството на активите им и ще ги подложи на стрес тестове

Част от процеса по искането на България в това отношение е и започналата проверка на активите на шест банки, опериращи на нашия пазар.

През ноември миналата година ЕЦБ обяви, че ще провери трите най-големи банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, както и Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк.

"Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото", посочиха тогава от ЕЦБ.

Резултатите от тестовете ще бъдат готови и публикувани през юли тази година.

Никой в Полша не иска еврото. Поне докато икономиката не стигне тази на Германия

Централноевропейската държава може да се изравни със съседката си по растеж след 110 години, сочат изчисления

Междувременно някои от по-големите икономики в Централна и Източна Европа, които бяха приети преди България и Хърватия в Европейския съюз, не бързат да приемат еврото.

Този месец от Централната банка на Полша дадоха пореден сигнал, че за страната това в момента не е приоритет. Коментарът на гуверньора Адам Глапински дойде, след като по-рано от правителството обявиха, че злотата ще бъде запазена докато растежът на икономиката не настигне този на Германия.

"Ние казваме "не" на еврото, казваме "не" на европейските цени", коментира преди време лидерът на управляващата консервативна партия Ярослав Качински.

"Договорът за членство в Европейския съюз не определя датата за приемане на еврото. Някой ден ще се присъединим, но само когато нивото на богатството се доближи до нивото в Германия", заяви тогава той.

Унгария и Чехия, подобно на Полша, също не бързат да започват процедурата по приемането на еврото.

Това е част от ангажимента на всички държави, присъединили се към Европейския съюз. Няма обаче посочен конкретен срок, в който те трябва да влязат в Еврозоната. За Дания и Великобритания пък са в сила клаузи за неучастие в Еврозоната, като те могат да се присъединят към валутния съюз при желание.