В навечерието на раздаването на наградите на германската икономика, което ще се случи на 24 януари, Money.bg се срещна с човека, който най-добре познава германския бизнес у нас - д-р Митко Василев, управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

Господин Василев, миналата година разговаряхме отново по същото време и тогава стана ясно, че за втори път в историята на икономическите отношение между България и Германия нашата страна изнася повече, отколкото внася. Продължи ли тази тенденция и през 2018-а?

Определено да, продължи. Казвам го малко условно, защото нямаме последните данни, които да финализират цялата 2018 година, но всичко отива натам добрият резултат за България да се повтори и страната да изнася повече за Германия, отколкото да внася оттам, което значи, че Германия ще има търговски дефицит с България. Това означава още, че тази година ще направим пореден рекорд в търговията с Германия, ще минем границата от 8 милиарда евро стокооборот, което досега никога не се е случвало.

Можем ли да припомним каква е причината за обърнатата в полза на България тенденция?

Една от причините определено са немските фирми, които идват в България, създават свои дружества, произвеждат тук и изнасят за Германия. Примерни имена, които изнасят добре навън, са "Либхер", "Аурубис", "Фесто", "Пирин текс" и други.

А какви са основните видове стоки, които изнасяме за Германия?

Ако вземете предвид дори само една немска инвестиция като "Аурубис", тя е структуроопределяща за нашия износ - компанията изнася мед. Те изнасят не само в Германия, но и на други места. Това е един гигант като предприятие за нашите мащаби. Изнасяме още текстил, облекло, полуфабрикати, машини и съоръжения, химически продукти, електротехнически и други.

Обратно от Германия внасяме основни три вида стоки - машини и съоръжения, автомобили и резервните части за тях и на трето място химически продукти.

При предишния ни разговор заявихте очакването си за някои по-големи германски инвестиции у нас. Случиха ли се?

Да, те се случиха. Това бяха например "Леони" в Плевен. Тепърва за нея ще се говори. Те ще инвестират 60 милиона лева за сега и говорят за работна ръка от 2000 души. Другата инвестиция, която също се случи, е също на доставчик в автомобилостроенето - фирма "Фос аутомотив" в Ловеч, там говорят за 15 милиона лева инвестиции и 400-500 работни места. Фирма "Бадър" също в доставчик в автомобилната индустрия отваря в Русе около 700 работни места. Фирма "МД Електроник" инвестира във Враца 22 милиона и отваря около 300 работни места със своя завод за автомобилни кабели.

Освен това някои вече съществуващи немски фирми увеличиха производствените си мощности с допълнителни инвестиции като например "Вите" в Русе и "Каолин" в Дулово. За съжаление нашата статистика се фокусира предимно върху новите инвеститори, които пристигат, и тези, които са тук и надграждат мощностите си, някак биват пренебрегнати. Нека не забравяме, че "Луфтханза техник", че "Либхер" и други неколкократно увеличиха производствените си мощности, т.е. инвестираха на място.

Volkswagen обикаля България, Румъния и Турция в търсене на място за новия си завод

Volkswagen обикаля България, Румъния и Турция в търсене на място за новия си завод

Турция има най-подходящите условия за автомобилно производство, но България не е изгубила шансовете си

Очаквате ли за тази година нови инвестиции на германски компании?

Очакваме, да. Това по-точно ще го знаем след анкетата за бизнес климата през февруари-март. Но и Вие сам знаете за пресния случай от пресата, в който България се опитва да се пребори да бъде дестинацията, където ще произвежда автомобилният концерн "Фолксваген". Тук нещата се въртят около три държави, но не съм чул да има окончателно решение. България е една от силно спряганите страни, наред с Румъния и Турция.

Какви са шансовете ни да привлечем инвеститор от ранга на "Фолксваген"?

Според мен са много добри. Имаме шансове, независимо, че от тези три държави сме най-малката и с най-малко работна ръка. Ако ние бъдем избрани, това ще бъде огромен пробив за България. Знаете, че правихме "Булгаррено" през 60-те години. Ако се настани този концерн и започне производство на автомобили, ние сменяме рамката и погледът към България ще бъде вече под друг ъгъл. Само за пример мога да дам, когато у нас влизаха Great Wall, имаше огромен интерес от немски доставчици към нашия пазар. Така че ако започнем да правим автомобили на концерна "Фолксваген", това би било голям плюс за нашата страна.

През декември на организират от камарата форум стана за пореден път ясно, че корупцията е основна пречка за германския бизнес в България. Бих искал да излезем от абстрактното говорене за тази важна тема и да Ви провокирам - бихте ли дали пример, било и анонимен, за спънки заради корупция?

Бих обърнал въпроса с въпрос към Вас - вие как бихте се чувствали, ако сте чуждестранен инвеститори и отидете в някой регион, където се срещате с кмета и кметът ви зададе в края на разговора въпроса "Какво ще има за мен?". Оттам нататък как да реагира този инвеститор, който идва с надеждата, че влиза в една европейска страна, а от самото начало се опитват да му извиват ръцете и да го принуждават да върши неща, с които той не е свикнал. Мислите ли, че подобни случаи няма в България?

Все още в Германия имаме "славата" на корумпирана страна, което не е хубаво за България и ние всички трябва да работим в тази посока да подобряваме имиджа на страната си - не само декларативно с думи, а и с дела.

Извън корупцията, които са другите проблеми, които трябва да разрешим, за да имаме повече германски инвестиции?

Цитирам отново нашите изследвания за бизнес климата. Правната реформа не се е случила, непрекъснато има оплаквания от нашите съдебни системи. Един инвеститор, ако започне някакво дело, той няма никакви изгледи кога ще му се реши въпроса, дали ще му се реши, колко време ще отнеме, средства, енергия и т.н. Друг проблем си остава неефективната държавна администрация. Тя не винаги е в услуга на бизнеса, тя бави нещата, спъва ги.

За втори път от 1942 година България изнася повече стоки за Германия, отколкото внася

За втори път от 1942 година България изнася повече стоки за Германия, отколкото внася

Германските компании са инвестирали над 3 милиарда евро от началото на прехода

Има ли случаи на напуснали България германски инвеститори поради тези или други причини?

Имаме случаи, големите знакови имена бяха ЕОН и ВАЦ групата - по различни причини. Официално обявиха, че се преструктурират, че сменят приоритетите. Жалко, това бяха големи инвеститори, защото другаде останаха - например ЕОН в Румъния. Има и други, чието оттегляне не се забеляза, например във ВЕИ сферата.

Но не бих казал, че това е масовият случай. Напротив, и това е доброто за България, на въпроса в нашите анкети "Бихте ли инвестирани отново в страната", почти 90% казват, че биха. Което означава, че правят добър бизнес у нас.

Това ли ги задържа - бизнесът като такъв, или нещо друго?

Бизнесът като такъв, защото правят добри печалби. Всяка фирма се стреми към печалба, политическите въпроси са на по-заден план. Те се интересуват да генерират печалба. Ако нямат такава, те ще напуснат. Въпреки че немските фирми доста по-дълго време остават за разлика от американските, които целят бързи печалби. Немските фирми са по-лоялни, те много по-бавно се убеждават да влезнат, но остават по-дълго време.

Германската икономика показва признаци на забавяне. Можем ли да очакваме ефект за България в тази връзка?

Най-лошото, което може да се случи, е да отстъпим от позициите, които в момента сме завоювали в областта на търговията - да паднем под завоюваната граница от 8 милиарда евро. 4-5 години давахме прогнози, че резервите в сферата на търговията не са изчерпани и бяхме направили смела прогноза за удвояване на взаимния стокообмен. Това за съвсем малко още не се е случило, но нещата вървят много добре. Ако останем на това равнище от 2018-а, това би било успех.

Можем ли да минем 10-милиардната граница на стокообмен?

Можем, но не веднага. Не бива да забравяме факта, че в момента ние стоим по-добре, отколото търговията на Германия с Украйна, със Сърбия, с Хърватска, както и с други по-малки страни. Това значи, че все пак това европейско семейство на нас ни дава някакво конкурентно предимство. Те имат вярва в държавите, където ще срещнат европейско законодателство и знаят правилата на играта. Смятам, че има потенциал 10-милиардната граница да бъде достигната до 5 години. Освен ако нещо не се случи прекалено хубаво, като да стане някоя голяма инвестиция, която да дръпне бързо българския износ.

В едно интервю посочвате, че очаквате германските туристи у нас да достигнат 1 милион души. Има ли вече данни дали това се е случило и това рекордна стойност ли е?

Да, това е рекордна стойност. Това не съм го казвал аз, а си го пожела по време на дискусия министърът на туризма Николина Ангелкова, според която може да се случи в следващите 2-3 години, а според мен може и по-рано. Наистина Германия е важна дестинация за българския туризъм и в момента също сме във възходяща линия на развитие. Ако достигнем границата от 1 милион, би било хубаво, защото ние сме интересни като дестинация, която не е толкова скъпа, а същевременно предлага добри условия, дори и за семейства. Можем да диверсифицираме туризма и с други видове, не само черноморски - като кулкурен, еко и спа и уелнес.

От две години имаме една инициатива съвместно с министерството да ангажираме вниманието на немските туроператори към България именно като именно спа и уелнес дестинация. Защото това е целегодишен туризъм, а ако се реши проблемът с държавно споразумение, немски туристи могат да идват тук да използват нашите рехабилитационни центрове, които да се признават и плащат от техните здравни каси. Това би било супер.