Повишението на лихвите след влизане в еврозоната може би ще е от 0,5%. Как ще повлияе това на имотния пазар и кредитирането?

Пряк риск по отношение на жилищните кредити и жилищния пазар от гледна точка на кредитирането в България няма. Кредитирането е с ясни правила от гледна точка на банките, спрямо кредитополучателите. От друга страна не трябва да се стига до прекалена задлъжнялост.

Лихвите в еврозоната се повишиха в страни като Германия и Италия - до над 4%. Очакването за 2023 година за нашата страна беше лихвите да догонят тези нива, но не се стигна до това. Имаше лек ръст от 0,3% на годишна база, което не се оказва проблем за изплащането на дълга. Това заяви  зaяви Георги Георгиев - директор на Дирекция "Продажби и координация на клоновата мрежа" в Инвестбанк пo вpeмe нa фopyмa "Money.bg Лични Финанси".

Обяснението защо лихвите ни не догониха тези в еврозоната е, че голямата база депозити и конкуренцията между банките като показатели спира възможността за повишаване на лихвите. През 2024 година очакваме лихвите да се повишат в рамките на 0,3-0,5% на годишна база. Имайки предвид ниската безработица и нарастващи доходи, не било проблем за обслужването на кредитите.

За 2023 година средно лихвеният процент на страната е 2,58%. Дори и повишаване с 0,5% няма да се отрази много на вноските по кредитите.

По думите на д-р. Мирослав Владимиров, който е член на Съвета на директорите на ЕРА България, степента на задлъжнялост на нашите домакинства е изключително ниска. "С изключение на някакви много резки движения на лихвените проценти, видим и плавен процес на приспособяване  на нашите лихви в еврозоната, няма да доведе до нищо съществено на пазара", коментира той.

Пазарът на имоти след еврозоната

Основната причина лихвите ни да са такива е, че са в лева. След еврозоната ипотечните лихви у нас ще зависят от два компонента - равнища на спестяване, вътрешна инфлация и това, което прави ЕЦБ. Едва ли ще има голямо покачване - може би от около 0,5%." Не мисля, че самото влизане в еврозоната ще промени по някакъв начин пазара ни на имоти. Никъде в държавите след присъединяване, не се случва нещо драматично", заявява още Владимиров.

Очертаваща се тенденция на имотния пазар у нас - хората купуват за собствено ползване, не толкова за инвестиции

Гледни точки и още от експерти по време на форума "Money.bg Лични Финанси"

По думите на Георги Георгиев ще има известна динамика на пазара. Ще има интерес в страната към тях и от граждани на ЕС. Вече две десетилетия имотите се продават в евро, вписват се в евро в актовете, така че имаме подготовката за еврозоната. Граждани на ЕС могат да получат кредит в страната ни за покупка на имот в България. Това съществува като продукт.

"При кредитите, когато влезем в еврозоната, не се очаква да има промяна по отношение на повишаване на лихвите при този вид кредити. Тя ще остане такава, каквато е договорена преди датата на еврозоната. При влизането в еврозоната лихвата ще бъде такава, каквато е договорена преди датата на влизане и в последствие когато се следят показателите EURIBOR може да има покачване", коментира Георгиев.

По думите на Петър Сотиров, който е търговски директор на VM Invest след влизането в еврозоната ще има период на адаптация, заради липсата на информираност, но след него динамиката на пазара ще бъде осезаема.

Източник: Мирослава Дерменджиева

Цени

През 2023 година цените на жилищата започнаха да изпреварват инфлацията. Добре е да следим дефлираните цени - цени от които е изчистена инфлацията, посочва д-р. Владимиров.

"Ако реалните цени растат с повече от 6% на година се счита за надценен, според ЕК и ЕЦБ. От 2013 не сме доближавали прага. Изпускаме факта, че расте и доходът на домакинствата, затова е нормално да има и ръст на жилищните цени".

Доходите растат, лихвите падат, кредитоспособността на домакинствата расте. По-голямата кредитоспособност на домакинствата не се мултиплицира в нови ипотеки, а вероятно в по-ранно погасяване на съществуващата ипотека. Така, само на пръв поглед кредитите растат.

Ново строителство и пазарът извън столицата

"Поскъпване на материали и труд продължава. Поскъпването на себестойността на една сграда е над 20% в момента", заявява Сотиров.

"Това, което се случва на пазарите извън столицата може да се характеризира с едно изречение - тенденциите от София, след което отиват към другите големи градове. Стара Загора единствено изостава от кредитирането, поради местни и регионални причини. Тенденциите от София се прехвърлят и да другите пазари, но с година по-късно. Ръстовете на сделките в Бургас, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора също над 10-12% през 2023 година", коментира Владимиров.